Световното първенство по футбол се счита за едно от най-успешните от търговска гледна точка спортни събития в света. ФИФА (бел.ред. международна организация, управляваща футбола в световен мащаб) и правителствата на домакините често прогнозират, че турнирът ще доведе до значителна икономическа активност.
Според проучване Мондиалът през 2026 г., който ще се проведе в 16 града-домакини в САЩ, Канада и Мексико, би могъл да генерира до 40,9 милиарда долара брутен вътрешен продукт, включително до 620 милиона долара за градовете-домакини в САЩ.
Дали Световното първенство по футбол на ФИФА е толкова доходоносно, колкото се твърди, остава предмет на дебати, тъй като икономистите критикуват проучванията за въздействието за това, че
надценяват ползите и подценяват разходите.
„Много проучвания за икономическото въздействие са структурирани по начин, който предсказуемо води до големи цифри“, заявява Майкъл Едуардс, професор по управление на паркове, отдих и туризъм в Държавния университет на Северна Каролина. По думите му проучванията за икономическото въздействие обикновено изчисляват общите разходи, свързани със събитието, и прилагат икономически мултипликатори, за да оценят по-широките ползи. Те обаче често не отчитат напълно разходите за организиране от страна на държавата.
Просто казано, проучванията са склонни да се фокусират върху парите, постъпващи в местната икономика, докато обръщат по-малко внимание на разходите, финансирани от данъкоплатците, необходими за провеждането на събитието. Това включва публичните разходи за сигурност, транспорт, подготовка на обектите и други услуги, отбелязват от NC State University.
„Пълните хотели, натоварените ресторанти и препълнените фестивали за фенове създават впечатляващи картини, но те не доказват, че Световното първенство е донесло съществен нетен растеж“.
В един град, който играе ролята на домакин,
разходите по време на турнира могат да достигнат 500 милиона долара.
Но част от тези средства може би така или иначе биха били похарчени в рамките на обичайния туризъм, местните развлечения или бизнес пътуванията. Това разграничение е особено важно в утвърдени туристически дестинации като Ню Йорк, Лос Анджелис и Маями, където хотелите, ресторантите и атракциите привличат голям брой посетители, независимо от провеждането на големи събития.
Важното всъщност е колко допълнителни местни приходи и работни места е генерирало събитието, след като се отчетат разходите и се сравни резултатът с това, което би се случило в противен случай.
Кой всъщност печели от Световното първенство по футбол?
Снимка: kovop58/stock.adobe.com
Проучванията за икономическото въздействие на мегаспортни събития като Световното първенство по футбол на ФИФА и дори Супербоул често прогнозират големи икономически ползи за градовете-домакини, но в действителност, според Едуардс, именно
организаторите на събитията прибират значителна част от финансовите печалби.
„Когато става въпрос за Световното първенство, ФИФА е безспорен икономически победител, тъй като контролира най-ценните и мащабируеми източници на приходи от турнира“, смята той. Възлизащи на милиарди долари, те включват правата за излъчване, продадени на глобални медийни мрежи, спонсорски договори с мултинационални марки, лицензиране на стоки и медийни продукти, както и преки приходи от продажбата на билети и луксозни пакети за гостоприемство.
ФИФА отчита приходи от около 14 милиарда долара за двата цикъла на Световното първенство от 2015 до 2022 г., обхващащи турнира през 2018 г. в Русия и този през 2022 г. в Катар. Те се дължат до голяма степен на търговски сделки.
Въз основа на тази тенденция се прогнозира, че цикълът на ФИФА за
Световното първенство през 2026 г. ще генерира над 13 милиарда долара,
включително 3,9 милиарда долара от телевизионни права, 3 милиарда долара от продажба на билети и гостоприемство и 2,8 милиарда долара от спонсорства.
Какви са обществените разходи за домакинството на Световното първенство по футбол?
Снимка: Walter Cicchetti/stock.adobe.com
Според Едуардс домакинството на Световното първенство по футбол по ФИФА е свързано с разходи за данъкоплатците. Средствата за инфраструктура, включително строителството и модернизирането на стадиони, подобренията в транспортната мрежа и подготовката за сигурността, обикновено се финансират с публични средства.
Така например Мондиала в Бразилия през 2014 г. струва около 11,6 милиарда долара, включително милиарди, изразходвани за стадиони, модернизация на транспортната инфраструктура и подобрения на летищата, финансирани предимно чрез федерални, щатски и общински средства.
Световното първенство по футбол през 2026 г. намалява някои от най-скъпите инфраструктурни изисквания, наблюдавани при минали турнири, по-специално мащабното строителство на стадиони, тъй като повечето съоръжения вече съществуват, а ФИФА ще използва стадиони от НФЛ и МЛС в градове като Далас, Лос Анджелис и Ню Йорк.
„Използването на съществуващи стадиони е значително предимство, тъй като
по този начин се избягват най-големите и най-рискови разходи,
свързани с много от предишните световни първенства“, отбелязва Едуардс.
Дори и без строителство на нови стадиони, домакинството остава значителен обществен ангажимент. Градовете в САЩ, където се играят мачовете, се сблъскват с очаквани разходи от 100 до 200 милиона долара или повече (всеки) за покриване на услуги като управление на трафика, реагиране при извънредни ситуации и публични събития за феновете.
Правителствата могат да се лишат от приходи, като предоставят данъчни облекчения и поемат разходи, които обикновено биха били за сметка на организаторите на събитията, което увеличава общата финансова тежест върху домакините.
Едуардс отбелязва още, че съществуващите стадиони за Световното първенство по футбол не трябва да се считат за „безплатни“ само защото са били построени по-рано. Много от тях всъщност са били субсидирани с публични средства с мотива, че по-късно ще бъдат домакини на събития като Световното първенство по футбол или Супербоул.
Снимка: mark/stock.adobe.com
Превишават ли ползите от домакинството на Световното първенство по футбол разходите?
Въпреки разходите си -
Световното първенство по футбол може да донесе краткосрочни ползи за домакините си,
включително това, което икономистите наричат „психически доход“ — гордостта, вълнението и чувството за общност, свързани с провеждането на голямо международно събитие. Тези ползи, макар и значими, е малко вероятно да бъдат трайни. Предишните световни първенства показват, че чувството за единство и добра воля често избледнява след края на турнира и допринася малко за преодоляването на по-дълбоките политически и социални разделения.
Общностите може и да решат да бъдат домакини на Световното първенство по футбол на ФИФА заради ползи като световно внимание, местна гордост, гражданско вълнение и чувство за престиж. Тези резултати обаче не са доказателство за добра икономическа инвестиция.
„Честният извод може да бъде, че Световното първенство е ценен споделен опит, без да е успешна стратегия за икономическо развитие“, обобщава Едуардс.
