Японски учени от университета в Токио наскоро създадоха малък робот с човешки белези, който прилича на розово петно. Какво е особеното в него? Той е покрит с желатинизирана човешка тъкан и може да се ,,усмихва“. Подробности за работата им по него бяха публикувани в списанието Cell Reports Physical Science. Проучването може да ни помогне да научим повече за лицевите изражения, което би трябвало да е от полза както за роботите, така и за хората. Това съобщи 20 Minutes.
Поставяне на ,,жива“ кожа
Екипът от изследователи, ръководен от Шоджи Такеучи, професор по механо-информатика в Института по индустриални науки към Токийския университет, използва „жива“ кожа, съставена от клетки и извънклетъчна матрица, отгледани в лаборатория, по-специално колаген и дермални фибробласти, според CNN. Това би било добър кандидат за замяна на силикона като материал за покриване на хуманоиден робот, се посочва в публикацията.
В предишно проучване екипът се опитва да демонстрира биологичните му свойства, като заздравява тази кожа на роботизиран пръст с помощта на колагенова присадка. Този път работата им е съсредоточена върху методите за прикрепването ѝ към механичната повърхност на робота. За тази цел те използват естествената структура на сухожилията в човешката кожа. Целта им е създадат колагенови ,,котви“, които се прикрепят към малки образни отвори на повърхността на машината.
Лицевото изразяване
Според професор Шоджи Такеучи тази техника ще позволи на първо място ,,по-прозрачно и трайно закрепване“. Освен това – тя би дала възможност да се предложи на хуманоидните роботи по-голям реализъм в лицевите им изражения, които в момента не са никак убедителни, въпреки усилията в тази насока. ,,Реалистичните изражения на лицето подобряват способността на робота да общува и взаимодейства с хората по по-естествен и ефективен начин“, обяснява той.
За да се постигне още по-голям реализъм, кожата трябва да бъде снабдена с нови сензорни функции. Тя трябва да може да реагира ,,по-бързо на влиянието от околната среда“, обяснява изследователят.
Провеждат се и изследвания за създаване на съдова система за ,,живата“ кожа, за да се подобри нейната издръжливост. В крайна сметка, тази технология ,,може да осигури по-добро разбиране на образуването на бръчки и физиологията на лицето на човек“. Тези проучвания имат потенциал да доведат до разработването на по-добри материали за трансплантация или козметични продукти.
