Приемането на единната европейска валута определено е една от най-горещите теми у нас. Още след първото ѝ обсъждане обществото се раздели на две – „за” и „против” подмяната на българския лев. Днес тя вече е факт, а това само по себе си е свързано както с вълнение и надежда, така и с огромна доза безпокойство. Не са малко хората, които се опасяват, че ще бъдат измамени с цените, че спестяванията им ще се обезценят, както и че страната ни вече няма да има право на глас, когато става въпрос за собственото ѝ бъдеще. Възможно ли е всичко това наистина да се случи? - Решихме да проучим как се е отразило приемането на еврото в 20 страни, за да опитаме да разберем.
Позитиви, негативи и нагласи към единната европейска валута
Снимка: БГНЕС
Икономистите отбелязват, че присъединяването към еврозоната може да донесе редица икономически предимства на държавите-членки на ЕС. Те включват елиминиране на валутните рискове, прозрачност на цените и по-ниски разходи за трансгранични трансакции, което може да стимулира международната търговия и инвестициите. Приемането на еврото може също да допринесе за подобряване на условията за заемане на средства, тъй като страните от Еврозоната имат достъп до по-ниски лихвени проценти по държавния дълг, тъй като икономиката им се подкрепя от Европейската централна банка, определяща паричната политика в целия блок.
Присъединяването към валутния съюз обаче има и своите недостатъци,
пояснява се в сайта на Световния икономически форум. Те включват загубата на независима парична политика, задължението да се спазват фискалните правила на блока и риск от въздействието на икономически сътресения, които възникват в други части на съюза. Неотдавнашно проучване на Европейския съюз показа, че българите са разделени по въпроса за приемането на еврото, като 50% от тях се обявяват против присъединяването към Еврозоната.
В цяла Европа обаче еврото се радва на най-високата си популярност досега.
74% от хората в ЕС и 83% от хората в еврозоната подкрепят единната валута.
Ефект от приемането на еврото в различните страни
От 27 страни, които са част от Европейския съюз, 21 използват еврото като своя официална валута. Преди да ви разкажем повече за ефекта на валутата във всички тях, бихме искали да отбележим едно интересно изключение, което фигурира в списъка със страните-членки на ЕС, а именно Дания.
Тя е единствената страната, успяла да договори запазването на своите крони.
Причината е, че според Договора от Маастрихт (1992 г.) се изисква провеждането на референдум за всеки законопроект, който разрешава прехвърляне на правомощия на наднационални органи. Това само по себе си означава, че дори и да покрива всички изисквания за влизане в Еврозоната, страната има правото да откаже да се присъедини. Извън еврозоната все още са Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Снимка: corporatefinanceinstitute.com
1999 г.
Въвеждането на еврото, първоначално прието от 11 държави членки на 1 януари, се случва през 1999 г. Когато през май 1998 г. е решено кои страни ще се разплащат с единната валута, преобладават очаквания, че еврото ще бъде въведено в благоприятна макроикономическа среда. Условията, необходими за осигуряване на трайно възстановяване на растежа и заетостта в ЕС, изглеждат налице, но въвеждането на еврото съвпада с нарастващите опасения относно краткосрочния растеж и перспективите за заетостта след изразеното глобално забавяне вследствие на финансовите кризи от 1997–1998 г. Слабото търсене на износните пазари на ЕС и рязкото обезценяване на валутите в кризисните региони обаче пораждат опасения, че значителното забавяне на износа на ЕС ще отклони вътрешното търсене от неговия здравословен път на растеж. В общи линии в съответствие с прогнозите, предвидени в началото на годината от службите на Комисията,
икономическата активност в ЕС остава слаба през първата половина на 1999 г.
Годишният темп на растеж на реалния БВП се забавя до около 1½ % от около 3 % през първата половина на 1998 г. Износът се забавя значително, а слабостта на външното търсене, съчетана с по-малко благоприятни перспективи за растеж, води до значително намаляване на запасите.
2002 – 2026 г.
От Фондация „Роберт Шуман” припомнят за един ключов период от икономическата история на ЕС. По време на кризата с дълговете в еврозоната няколко страни се сблъскват със
срив на финансови институции, висок държавен дълг
и бързо нарастващи разлики в доходността на държавните ценни книжа. Тя започна през 2008 г. и достигна своя пик между 2010 и 2012 г. Сред основните засегнати страни са Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания. Фактори, допринесли за кризата на еврозоната, са финансовата криза от 2008 г., Голямата рецесия, проблемите на пазара на недвижими имоти и фискалните политики.
Помощта от Международния валутен фонд (МВФ) и създаването на Европейския инструмент за финансова стабилност (EFSF) помагат за предотвратяване на още по-тежки условия. Последствия все пак има, а те сами по себе си водят до фискални реформи като например мерки за строги икономии на вътрешно равнище.
Снимка: Getty Images
- Страни в ЕС, приели еврото, и последствията от това
Естония показва добра подготовка по отношение на икономическите си показатели в периода на влизане в еврозоната (2011 г.). Същото обаче не може да се каже за Латвия, която по онова време не е член на еврозоната и не можеше да получи заем от фондовете на ЕС. В страната има висока безработица и някои от банките фалират, което се отразява силно на ликвидността на страната и тя почти фалира. Латвия е пример за стагнация в ERM II (европейски валутен механизъм) в периода на кризата, засилена от неправилната фискална дисциплина. На Ирландия пък се стремят да подражават. Страната влиза в еврозоната, намалява данъците и бюрокрацията до минимум и
се превръща в европейски рай за големите инвеститори и корпорации.
Известният ирландски бум продължава десет години - до кризата от 2008 г. Тогава корпорациите се оттеглят от пазара и ирландските банки загубват големите си клиенти. Те не разполагат с капитал от нови заеми и не могат да събират съществуващите дългове от безработните си граждани. Според статията „Влиянието на приемането на еврото върху хърватската икономика: Какво може да бъда научено от други страни?”, написана от експертите в областта Златко Чехулич и Райка Хърбич, проблемът на ирландската икономика е прекалено голямата зависимост от финансовата и строителната експанзия.
Гърция също е изправена пред проблеми - дълъг период на
административна небрежност и злоупотреби, които се отразява негативно на БВП на страната.
В същия документ се посочва още, че Португалия също не се е разминала без проблеми. За двадесет години тя се е превърнала в модерна страна, но икономиката ѝ не е успяла да се адаптира напълно към модернизацията. Това само по себе си резултира в ниско заплащане за млади и образовани хора. Сривът на пазара за недвижими имоти в Испания пък води до значителна безработица и спад на чуждестранните инвестиции.
Снимка: БГНЕС
Какво да очакваме у нас?
„Все още е твърде рано да се видят пълните ефекти от въвеждането на еврото в България, тъй като е изминало малко време от използването на новата валута”, коментира Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България пред Bloomberg. Тя изразява надежда, че първите ефекти от единната европейска валута ще станат видими след участието на България в срещите на страните от еврозоната и към края на годината.
Междувременно от Министерството на финансите опровергаха слуховете, че българите ще могат да се разплащат с левове и след 31 януари. По думите им целта на месеца е да бъде преходен за гражданите, фирмите и търговците, така че по-лесно да се адаптират към промените.
