Драмата за състезателните коли от Формула 1 с Брад Пит носи името „F1: Филмът“. Това разграничение може би е необходимо, като се има предвид съществуването на „F1: Албумът“ – саундтрак, който е почти толкова звезден, колкото и филмът, който придружава. Може би по-звезден: Брад Пит, Хавиер Бардем, Кери Кондън и Шей Уайгам вероятно не могат да надвият комбинацията от Дон Толивър, Дожа Кат, Тейт Макрей, Ед Шийран, Розе, Дом Дола и Крис Стейпълтън.
Това не е единствената скорошна компилация, която връща прозвището „албумът“ от много ранните до средата на 2000 г.: „Twisters: the Album“, кънтри компилация с 29 песни, достигна до топ 10 на Billboard в САЩ миналото лято. Риана, огромна поп звезда, която не е издавала албум от почти десетилетие, пусна първата си нова песен от много време насам в малък диск, наречен „Smurfs Movie Soundtrack (Music From & Inspired By)“. Тя играе Смърфиета в новия анимационен филм. Саундтраковете, тези опорни точки на магазините за компактдискове в моловете, се завръщат - в стрийминг и на винил.
В продължение на десетилетия идеята за саундтрак албуми за поп музика, които се нуждаят от завръщане, би била много странна; те присъстват повече или по-малко от края на 60-те години на миналия век, когато в Холивуд се появява новият албум „The Graduate“ с хитове на Simon & Garfunkel и написаната за филма „Mrs Robinson“.
Но в края на 2000-те години саундтрак албумите са напълно подготвени да потънат заедно с кораба на музикалната индустрия. През по-голямата част от 90-те години на миналия век индустрията прави всичко възможно да отклони купувачите на музика от евтините и леснодостъпни сингли, като
често ги спира от самостоятелно издаване и налага закупуването на компактдиск
за 19 долара за всеки, който иска копие на хит, пишат от The Guardian. Саундтраковете предлагат още по-голям недостиг, затваряйки песни, които не са от албума и които някога можеха да послужат като B-страни на евтини 7-инчови сингли. Хардкор феновете можеха да са готови да отделят пари за особено добър или рядък албум, като по този начин се докоснат до някои съмишленици. Популярните албуми могат дори да вдъхновят свои собствени продължения.
Въпреки това най-продаваните саундтракове в историята обикновено се създават от един-единствен изпълнител; Уитни Хюстън и Bee Gees може и да не изпълняват всички песни от саундтраците на „Бодигард“ и „Треска в събота вечер“, но са толкова тясно свързани с тези записи, колкото Принс със своя „Purple Rain“.
Но има много успешни в търговско отношение (а в случаите на филми като „Трейнспотинг“ или „Криминале“ - и добре подбрани) саундтракове, които прилагат по-разнообразен подход.
В най-добрия случай те пресъздават цялото настроение на филма.
В годините на Wind-up Records, когато ранните филми за супергерои често са придружени от компилации с най-лошото, което светът на алтърнатив рока, повлиян от ню метъла, може да предложи, този подход към компилациите е загубил очарованието си.
Поколения музикални фенове са свикнали с изтеглянето на файлове, независимо дали незаконно или чрез Apple. Макар че някои лейбъли се опитват да използват стария метод на задържане, правейки определени единични песни достъпни само при закупуване на пълен албум, това не е много полезно в света след появата на Napster. Дори когато цените на компактдисковете паднаха, ползата от това да платиш 12 или 15 долара за купчина „отпадаци“ с най-неясната тематика на лош филм за „Фантастичната четворка“ някак си загуби своята привлекателност.
През 2010 г. стриймингът направи целия формат на албума остарял за някои слушатели.
А за някои все още е така. Как саундтрак албумите се завръщат на сцената? Отчасти това е свързано с възраждането на винила и с повишената популярност на физическите носители като колекционерски обект, а не като практичен метод за консумиране на музика.
Бутиковите лейбъли издават ограничени цветни винили на безброй неизвестни досега филмови партитури, така че е само въпрос на време това да обхване и по-популярните саундтрак албуми - което пък стимулира лейбълите и студията да работят заедно за нови версии, а не само за непрестанни преиздания. Както може да ви каже всеки концертиращ артист, в мърчандайза има много пари, а не всеки филм се поддава на колекциониране на екшън фигурки или дреболии в стила на продуцентската компания A24.
Лейбълите също така са намерили нови начини да играят в новата система –
малки утешителни награди в постапокалиптичния музикален пейзаж. Не само щедростта води до това, че „F1: Албумът“ съдържа 17 песни, а „Twisters“ - цели 29. Албумите с повече песни имат предимство в класациите в света на стрийминга; това е причината записите на Drake да надхвърлят 20 песни, а едно от изданията на последния албум на Тейлър Суифт да достигне 30. (В същото време много от мюзикълите на Disney са възстановили практиката да отделят песните от музиката; обикновеното издание на саундтрака на „Муфаса“ има цели седем песни, като музиката на филма се предлага или като отделен албум, или като част от „луксозно издание“).
И все пак понякога саундтракът наистина е от съществено значение за атмосферата на филма. Неотдавнашният хит на Райън Куглър „Sinners“ има почти толкова песни, колкото един истински мюзикъл, а обширният му саундтрак улавя както блуса, който е в основата на опита на героите да си изградят собствен джук джойнт в Америка през 30-те години на миналия век, така и ирландските фолклорни мелодии, които заплашително се носят от група вампири.
Самият филм е много чувствителен към саундтрака; в една от централните сцени блусът се използва като портал за пътуване във времето през фолклорната и популярната музика през вековете, което надхвърля обстановката от 30-те години на миналия век. Това е рядък случай на саундтрак, който работи и в двете посоки: зрителите на филма могат да се потопят отново в тези великолепни музикални сцени с помощта на албума или песните в Spotify.
Не всички саундтракове могат да направят подобна магия. Дали „F1: Албумът“ ще продаде един билет, за да види как Брад Пит получава своя собствен „Топ Гън: Маверик“? Вероятно не... Напълно възможно е обаче той да надмине по продажби всеки един от най-известните или легендарни албуми с един изпълнител - както и албумът на „Смърфовете“, който може да се похвали с ексклузивна песен на Риана, точно както в старите времена. Ако записите не могат да бъдат напълно спасени от цветния винил и лоялността на феновете, то със сигурност могат да бъдат допълнително брандирани по пътя надолу.
