Димитър Талев, български писател и журналист, роден през 1898 година в град Прилеп, Македония, се утвърждава като един от класиците на българската литература с поредица си от исторически романи, сред които „Преспанската тетралогия“ – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Още на 9 години, потънал в скръбта по смъртта на баща си, той създава едно от първите си стихотворения.
Талев следва медицина и философия – по един семестър в Загреб и Виена от 1920 до 1921 г., а четири години по-късно се записва да учи славянска филология в Софийския университет. Професорите му предлагат възможността да стане научен работник, но той категорично отказва, твърдо решен, че неговото поприще е писателството. Така издава първата си книга „Сълзите на мама“ – увлекателни и интересни разказчета за деца, която е единствена в този жанр в неговото творчество.
Снимка:Impressio
Талантът му не е бил оценен от държавата, а причина за това са били политическите му убеждения, заради които е преследван като „великошовинист“. През годините лежи в затвор, в лагери и е изселван от София, а здравословното му състояние постепенно се влошава, докато един ден е на косъм да загуби живота си, разболявайки се тежко в трудово-изправителното селище „Куциян“. Благодарение на съпругата си, която тайно го снабдява с бучки захар, той оцелява. Единственото, което го крепи през целия му съзнателен живот, е
силната му воля, желанието за писане и неизменната подкрепа на семейството му.
Днес произведенията му, голяма част от които се съхраняват от наследниците му в родовата къща на Талеви в Бистрица, са преведени на повече от 20 езика. Те се отличават с едновременно личен и полемичен характер, изпълнени със страст, емоции и родолюбие, което ги прави винаги интересни и актуални.
По повод 127 години от рождението му ви представяме колекция от най-запомнящите се цитати на този забележителен творец, който, въпреки че може би не е получил всички заслужени признания, остава завинаги в историята като един от най-талантливите писатели в българската литература.
„Човек не бива и не може да живее само за себе си.“
„Не е достоен за свобода, който не е готов да се жертвува за нея!“
„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“
„Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.“
„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.”
„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.“
„Предателството е като зараза. Минава от човек на човек и не знаеш с какъв образ ще ти се покаже, ще те измами и съблазни. То понякога е заблуда и човек не знае накъде го води тя.“
„Во секо нещо требва да има чест и човещина.“
„Любовта към родината, към поробената родина, към нейната правда не може да има степени, не може да има граници и не може да се дели на драмове.“
„Научи миналото на своя народ, за да се гордееш с него.“
