На 20 юни се навършват 50 години от премиерата на един от най-успешните трилъри в американското кино – "Челюсти". Филмът за голяма бяла акула, нападаща летовниците в курорт на източното крайбрежие на САЩ, получава три награди "Оскар", като не успява да спечели само в категорията за филм на годината – титлата отива при шедьовъра на Милош Форман "Полет над кукувиче гнездо".
„Челюсти“ става най-касовият филм и задържа първенството, докато Джордж Лукас не представя "Междузвездни войни" две години по-късно. Филмът за кръвожадната акула променя киноиндустрията, раждайки традицията големите студиа да пускат в началото на лятото по един високобюджетен проект, а не да пазят всички свои козове за декември.
"Челюсти" обаче за малко не "изяжда" главата на Стивън Спилбърг. По онова време младият режисьор няма дори 30 години, а снимачният процес е изпълнен с технически проблеми и конфликти между актьорите, припомня БТА.
В началото на май 1974 г. са придобити правата върху едноименната книга на Питър Бенчли и Спилбърг започва снимките на остров Мартас Винярд, намиращ се близо до Атлантическото крайбрежие на САЩ.
"Започнахме филма без сценарий, без актьори и без акула", разказва години по-късно актьорът Ричард Драйфус в телевизионното предаване Inside the Actors Studio.
Техническият екип подготвя три макета на акула в реален размер, задвижвани чрез пневматични устройства.
Те са дълги по 7,6 метра и тежат стотици килограми,
като само единият от тях е с цялостна форма на акула. Другите два са едностранни и са предназначени само за странични снимки. След като са завършени, трите макета са транспортирани с камиони до Мартас Винярд през юли, цели два месеца след началото на снимките.
Снимка: Margaret Herrick Library, Academy of Motion Picture Arts and Sciences
Въпреки че са създадени от опитен холивудски екип, трите механични чудовища създават много проблеми. Те често се изплъзват от платформите и падат на дъното. Мартас Винярд е избран за място на снимките, защото морското дъно около острова никога не е на повече от 10 метра под повърхността, но това не облекчава чак толкова много водолазите, които трябва да вадят макетите, оплетени във водорасли.
В други случаи пневматичните маркучи, които контролират движението на макетите, се пълнят със солена вода, материалът, използван за кожата на акулите, се надува, а части от нея дори се разгражда. Всичко това кара Стивън Спилбърг да нарече екипа за специални ефекти „отдел за специални дефекти“, пише изданието The Atlantic. Отгоре на всичко
лодката на снимачния екип потъва и две камери се озовават на морското дъно.
За щастие, лентата в тях остава невредима.
Според някои кинокритици всички тези проблеми са помогнали в художествено отношение на филма. Някои сцени са изисквали по-явна употреба на макетите, но тъй като те не са били изправни, Спилбърг е трябвало да импровизира, използвайки бъчви, за да изобрази местоположението на акулата, или е снимал само гръбната перка. Това допринася за напрежението, което човек изпитва, когато гледа филма.
Тук на помощ идва и талантливият композитор Джон Уилямс, който
получава "Оскар" и 'Златен глобус" за музиката си към филма.
Той се сеща за двете ноти – ми и фа, които ще се превърнат в класически музикален мотив за напрежение. Изсвирени от Томи Джонсън на туба, те имат „ефекта на зъбци, които те разкъсват, точно както би направила акула – инстинктивно, безмилостно, неудържимо“, ще каже по-късно Уилямс в книгата на Лестър Фридман Citizen Spielberg.
Снимка: Courtesy Everett Collection
Неговото и въображението на Спилбърг обаче не могат да помогнат за един друг проблем по време на снимките – страстта на актьора Робърт Шоу към чашката. Той e в ролята на ловеца на акули Куинт, но често е пиян и постоянно влиза в кавги с актьора Ричард Дрaйфус.
Робърт Шоу умира рано, още през 1978 г., а през 2021 г. неговият син Иън Шоу, също актьор, създава
театрална пиеса, посветена на проблемите около снимките на филма –
The Shark Is Broken.
"Обмислях пиесата в продължение на години, защото ми се струваше, че може да бъде много неудобно – потенциално неуважително към баща ми и към филма "Челюст", който обожавам. Да вляза в ролята на баща си и да го изобразя като алкохолик – имам ли право да го направя публично?", споделя той пред „Ню Йорк Таймс“.
Актьорът има силни, детски спомени от "Челюсти", тъй като е посещавал снимачната площадка, когато е бил на пет години.
"Бях ужасен, когато един асистент дръпна огромно платнище и се озовах на метър от зейналата паст на човекоядната акула, която скоро щеше да се превърне в киноикона!“, спомня си Иън Шоу.
Ужасен е и Спилбърг, защото
снимките на филма се проточват с рекордните 100 дни над графика".
"Челюсти" поглъща 9 милиона долара, а първоначално предвиденият бюджет е 4 милиона.
За радост на продуцентите и на целия екип филмът постига огромен успех. Толкова голям, че много плажуващи в САЩ не смеят да влязат във водата, а ловът на акули се увеличава главоломно и води до почти пълно изчезване на някои видове.
Нападенията на акули над хора са само няколко десетки годишно, но психозата е създадена. Фактите сочат, че
вероятността да загинеш от мълния е 30 пъти по-голяма, отколкото от нападение на акула.
През 2003 г. Ройтерс дори публикува статистика, че всяка година повече хора загиват от повредени вендинг машини, отколкото от акули.
Снимка: The Sunday Times
Кадрите с истинска бяла акула в "Челюсти" са заснети от семейството подводни фотографи Рон и Валери Тейлър край бреговете на Южна Австралия. Впоследствие двамата полагат много усилия, за да ограничат щетите, които филмът причинява на морския свят. В опит да успокои обществените страхове, филмовото студио "Юнивърсъл" дори кани семейство Тейлър в САЩ за турне с токшоута, за да образова публиката за акулите.
"По някаква причина
зрителите повярваха, че акулите са навсякъде и търсят хора, за да ги убият.
Когато отиваш в Ню Йорк, не очакваш да видиш Кинг Конг на Емпайър Стейт Билдинг. Но когато хората влизат във водата, очакват да видят акула", коментира Валери Тейлър пред "Ню Йорк Таймс" през 2021 г., когато е вече на 85 години.
Тя добавя, че в света има стотици видове акули, но само няколко нападат хора. Тези, които го правят, обикновено бъркат хората с естествената си плячка като морските лъвове например.
"Челюсти" си възвръща вложените средства още през първата седмица в САЩ през юни 1975 г. Впоследствие приходите от киносалоните в цял свят са 478 милиона долара.
