На 15 май – точно преди 60 години – Сатиричният театър отваря врати на мястото на бившата топлоцентрала на ул. „Стефан Караджа“ 26. През десетилетията това място, разположено в сърцето на столицата, се превръща в символ на българския хумор – сцена, която и до днес, вечер след вечер, привлича тълпи от зрители.
По повод годишнината, в късния следобед на вчерашния ден екипът на театъра беше подготвил две специални събития: изложба с архивни кадри, показваща визията на сградата и първото представление - „Много шум за нищо“ на режисьора Гриша Островски, както и официалното откриване на маските на незабравимите Пепа Николова и Григор Вачков.
Снимка: Art Portal News
В пъстрото фоайе на театъра се бяха събрали артисти и студенти, които си разказваха истории за дните, прекарани зад кулисите и на сцената, и много други – като мен – просто зрители, които с трепет очакват всяко дръпване на завесата.
„Като дете, играейки по уличките край храм „Свети Седмочисленици“, никога не съм предполагал, че животът ще се завърти така, че именно тази сграда ще се превърне в едно от най-важните места за мен“ – приветства гостите директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов, малко преди да даде думата на скулпторът Кунка Димитрова – автор на всички маски, представяни досега в театъра. Той подчерта, че „тя става все по-уверена с всеки следващ портрет“.
„Много се радвам, че този наш проект се развива успешно. Да изваеш скулптура по образа на едни от най-обичаните и разпознаваеми български актьори е огромна отговорност. Процесът е сложен, но и много интересен – включва часове, посветени на гледане на филми и изучаване на снимки… Надявам се крайният резултат да ви хареса и днес“, сподели госпожа Димитрова. Сред гостите всички я слушаха с възторг и благодарност, особено наследниците на големите Пепа Николова и Григор Вачков – Александра Сърчаджиева и Марта Вачкова, които взеха думата веднага след нея.
Снимка: Art Portal News
„За нас Сатиричният театър не е просто място, а дом.
Паметта е моя лична кауза и съм дълбоко благодарна, че е и кауза на Калин. Всички личности, чиито образи виждаме на тази колона, са постигнали толкова големи неща, че не знам дали ние бихме могли да ги достигнем във времето, в което живеем. Но знам, че трябва да ги помним. Защото народ без памет не е народ“ – каза със сълзи в очите Сърчаджиева.
Снимка: кадър от филма "Покрив"
„Щастлива съм и горда, че баща ми е един от основателите на този театър.
Сатирата беше на световно ниво в първите години от създаването си – представленията ѝ пътуваха навсякъде по света. Ние ще продължаваме да разказваме за тях, докато можем. Благодаря на всички вас, че сте тук и че поддържате паметта жива“ – добави Вачкова.
Снимка: BNR
Малко след всички приветствия и топли прегръдки сред екипа на Сатирата настъпи моментът за прожекция на кратък филм, създаден специално от организаторите по повод 60-годишнината. Лентата започва с откъси от документалния филм „Умно село: Възгледите на един Homo Ludens“, в който Георги Калоянчев разказва за своята среща с Тодор Живков. Целта на тази среща била да се осигури самостоятелна сграда за Сатиричния театър, тъй като по онова време трупата е играла на сцената на театър „Сълза и смях“ (тогава филиал на Народния театър).
„Заради него уволниха вътрешния министър, защото беше излъгал, че се е споразумял с него – нещо, което Калата ми казваше, че ще му тежи на съвестта цял живот“, добави Калин Сърменов, разказвайки какво знае от първо лице от големия актьор. „Той ми обясняваше как е легнал пред вратата на кабинета на Живков и му обещал, че няма да се оттегли, докато не бъде изпълнено желанието му“, допълни още той.
Във филма виждаме още актьорите Ицак Финци, Людмила Чешмджиева, Марин Янев, които са част от на първото представление „Много шум за нищо“ (1965), заедно с Невена Коканова, Константин Кисимов, Татяна Лолова, Григор Вачков, Катя Паскалева, Никола Анастасов, Димитър Манчев, Иван Андонов, Доротея Тончева и Димитър Коканов. Фотографиите от спектакъла, разположени от край до край във фоайето на театъра, са подредени старателно от кураторите Дебора Дикова и Дора Милушева.
Изложбата може да бъде разгледана до 18 май 2025 г., всеки ден между 18:45 и 19:30 ч.
„Другият вторник, по ирония на съдбата – точно 60 години след Калата – ще ми се наложи да разговарям с министъра на вътрешните работи, тъй като имам намерение да направя още една зала за Сатирата“, сподели с усмивка Калин Сърменов. В този момент Александра Сърчаджиева го прекъсна развълнувано: „Не може ли да ми я подарят – точно тогава имам рожден ден!“
Снимка: Георги Димитров, NOVA
Разглеждайки внимателно всяка фотография от „Много шум за нищо“ и скулптурите на едни от най-обичаните актьори – Пепа Николова и Григор Вачков, под звуците на откъси от рецензии и отзиви в тогавашната преса, прочетени от Михаил Сървански и Силвия Лулчева, сякаш се качих в машина на времето и се пренесох из стара София. Усетих дъха на пролетта, струящ от всяко отваряне на вратите и чух смеха на трупата, който все още живее във всеки ъгъл на Сатирата. Не пропускайте да го преживеете и вие – ако имате възможност, отскочете този уикенд до театъра и се скрийте от дъжда сред спомените и магията на сцената.
