Българите са сред европейските граждани с най-висок процент на имотна собственост, но в същото време живеят в едни от най-пренаселените и най-трудно отопляемите жилища в целия Европейски съюз, съобщи БГНЕС.
86% от българите живеят в собствени жилища. По този показател България е сред водещите държави в ЕС и заема 7-то място. Едва 14% от домакинствата у нас живеят под наем. Но когато става дума за типа имот, който обитават, нашите сънародници са в „златната среда“ на ЕС.
52.9% живеят в къщи, а 46.7% - в апартаменти.
Въпреки високия процент на собствени жилища, площта на човек у нас остава под средното за ЕС - 1,4 стаи на човек спрямо 1,7 стаи средно в съюза. Подобна е ситуацията и в съседна Гърция, където този показател е 1,3 стаи на човек.
Освен че разполагаме с по-малко обитаемо пространство, българите живеят и в едни от най-пренаселените жилища в Европа. Тук държим „бронза“ с 34%, като все пак сме изпреварени от Румъния, където този дял достига 41%.
Най-големият проблем, с който се сблъскват българите, е, че значителен брой домакинства не могат да си позволят отопление
в своето жилище. Заедно с гърците ние не просто сме на върха, а надвишаваме над два пъти средното ниво за ЕС. 19% от българите и гърците не могат да си позволят отопление, спрямо 9% средно за европейците.
Най-висок дял на собственост е регистриран в Румъния (94%), следвана от Словакия (93%) и Унгария (92%).
През 2024 г. повече от две трети (68%) от домакинствата в ЕС разполагат със собствено жилище, лек спад спрямо 69% през 2023 г. Останалите 32% живеят под наем - с малко увеличение спрямо 31% през предходната година, сочат данните на Евростат.
В повечето страни от ЕС домакинствата притежават собствено жилище, с изключение на Германия, където 53% от населението са наематели. След нея се нареждат Австрия (46%) и Дания (39%).
Разпределението на населението по тип жилище (къща, апартамент или друго) се различава между страните от ЕС. То варира и в зависимост от това дали човек живее в град, градче, предградие или в селска местност.
През 2024 г. в ЕС 51% от населението живее в къща, 48% - в апартамент, а 1% - в други жилища, като плаващи къщи и каравани.
Най-висок дял на населението, живеещо в къщи, отбелязва Ирландия (90%), следвана от Нидерландия и Белгия (по 77%), както и Хърватия (76%). Най-висок дял на апартаментите е наблюдаван в Испания (65%), Латвия (64%) и Малта (63%).
В градовете 73% от населението на ЕС живее в апартаменти, а 27% - в къщи. В малките градове и предградията 57% от хората живеят в къщи, а 43% - в апартаменти, докато в селските райони 83% от населението обитава къщи и само 16% - апартаменти.
Размерът на жилището може да се измери чрез средния брой стаи на човек - през 2024 г. в ЕС този показател е средно 1,7 стаи на човек. Най-голям брой стаи на човек се регистрира в Малта (2,2 стаи), следвана от Белгия, Люксембург и Нидерландия (по 2,1 стаи). В другия край на класацията са Словакия и Румъния (по 1,1 стаи), както и Полша и Латвия (по 1,2 стаи на човек).
Качеството на жилищата може да се оценява по различни показатели, един от които е броят на хората, живеещи в едно помещение. През 2024 г. около 17% от населението на ЕС живее в пренаселени апартаменти, което представлява спад спрямо 19% през 2010 г. Най-високи нива на пренаселеност са регистрирани в Румъния (41%), Латвия (39%) и България (34%), а най-ниски - в Кипър (2%), Малта (4%) и Нидерландия (5%).
Не само броят на хората в дома оказва влияние върху качеството на живот, но и възможността да се поддържа адекватна температура в него. През 2024 г. в ЕС 9% от населението не са имали възможност да поддържат комфортна температура в дома си. Най-висок дял е отчетен в България и Гърция (по 19%), следвани от Литва и Испания (по 18%), докато Финландия, Словения и Полша (всички под 3%) регистрират най-нисък дял.
