Той е въплъщение на чистия интелект, тромавият професор с немски акцент и комично клише в хиляди филми. Лесно разпознаваем, подобно на Скитника на Чарли Чаплин, все пак той е непостижимо дълбок – геният сред гениите, който прави открития само като мисли за това, че вселената не е такава, каквато изглежда.
Уравнението на учения, което помага да се обясни специалната теория на относителността – E = mc^2 – е известно дори сред онези, които не разбират физиката, която стои зад него. Айнщайн е популярен и с теорията си за общата относителност (обяснение на гравитацията) и фотоелектричния ефект (който обяснява поведението на електроните при определени обстоятелства); работата му по последния му носи Нобелова награда за физика през 1921 г.
Снимка: Getty Images
Дори и днес учените се възхищават на смелостта на общата теория на относителността.
Но великият физик е и очарователно обикновен,
заменяйки вратовръзки и чорапи с изядени от молци пуловери и суичъри. Той изрича кратки афоризми („Науката е чудесно нещо, ако човек не трябва да си изкарва прехраната с нея“) и закачливи стихове с лекотата, с която изрича уравнения. Гледайки шума около себе си с хумористично безразличие, той нарича себе си по различни начини – еврейски светец или модел на художник.
За негова изненада - идеи му, подобно на тези на Дарвин, намират отзвук извън науката и оказват влияние върху съвременната култура – от живописта до поезията.
Алберт и сестра му Мария Айнщайн, ок. 1894 г.; Снимка: Getty Images
Въздействието на Айнщайн върху въображението на хората продължава през целия му живот и след това. Страхувайки се, че гробът му ще се превърне в магнит за любопитните, изпълнителите на завещанието на Айнщайн тайно разпръскват праха му. Но те са победени, поне отчасти, от патолог, който отнася мозъка му с надеждата да разкрие тайните на гения му. Изследвайки го учени откриват, че Айнщайн е имал необичайно голям долен париетален дял – център на математическото мислене и пространственото въображение – и по-къси връзки между фронталния и темпоралния дял.
Проучване, публикувано през 2012 г. в списанието „Brain“, разкрива, че мозъкът на Айнщайн е имал допълнителни гънки в сивото вещество – зоната, отговаряща за съзнателното мислене. По-конкретно фронталните дялове - областите, свързани с абстрактното мислене и планирането, са имали необичайно сложни гънки.
Тази снимка с автограф на Алберт Айнщайн, на която той е със изплезен език, е продадена на търг за 125 000 долара; Снимка: Getty Images
За разлика от забавната карикатура от по-късните му години, когато не си подстригва косата, помага на децата с домашните им по математика и е лесно достъпен за почти всяка благородна кауза, в документи Айнщайн се очертава като човек, чийто нестабилен личен живот контрастира рязко с неговото спокойно съзерцание на вселената. Той може да бъде ту топъл, ту студен; любящ баща, но и дистанциран; разбиращ, макар и труден партньор, но и скандален женкар. „Дълбоко и страстно загрижен за съдбата на всеки непознат“, пише неговият приятел и биограф Филип Франк, той „веднага се затваряше в черупката си“, когато отношенията ставаха по-близки.
Снимка: Getty Images
Самият Айнщайн се противи на всички опити да се изследва психиката му, като отхвърля предложението на един фройдистки аналитик да го сложи на кошетката си. Любопитството към него продължава и днес –
147 години след рождението му.
Първото дете на буржоазна еврейска двойка от Южна Германия, той е силно повлиян от властната си майка с музикални наклонности, която насърчава страстта му към цигулката и класически композитори като Бах, Моцарт и Шуберт. В ранните си тийнейджърски години той преживява кратко, но интензивно духовно преживяване. Но тази пламенност изгасва, заменена, след като започнал да проучва научни текстове и своята „свещена“ малка книга по геометрия.
Алберт Айнщайн на 14 години; Снимка: Getty Images
Неговият добродушен баща, инженер и неуспешен предприемач в нововъзникващата електрохимична индустрия, имал по-малко влияние, въпреки че именно той подарил на Айнщайн прочутата играчка компас, която вдъхновила първия му „мисловен експеримент“: какво кара стрелката винаги да сочи на север, се чудел петгодишният Айнщайн.
На 15-годишна възраст той организира своя първи голям бунт. Оставен в Мюнхен, когато семейството му се премества в Северна Италия след поредния бизнес провал на баща му, напуска подготвителното училище заради неговата милитаристка насоченост, отказва се от германското си гражданство и в крайна сметка постъпва в прочутия Политехнически университет в Цюрих. Там той се влюбва в съученичка, сръбска студентка по физика на име Милева Марич. Въпреки че куца и е с три години по-голяма от него, тя е неговата сродна душа. Той разсъждава с нея за физиката и музиката, нарича я Доли и става баща на нейното извънбрачно дете – болно момиченце, което вероятно е умряло в ранна детска възраст или е било дадено за осиновяване. Те се женят въпреки възраженията на майка му, но бракът им не продължава дълго.
Снимка: Wikipedia
Красив и неудържим романтик в онези години,
веднъж той трябвало да се извини на съпруга на своя бивша любовница, след като Милева открила, че Айнщайн отново си кореспондира с нея. По-късно той се оплаква, че патологичната ревност на Милева е типична за жени с такава „необичайна грозота“. Може би измъчена от загубата на детето и отчуждена от поглъщащата го работа – единствената му истинска страст – и нарастващата му слава, Милева става все по-нещастна. В навечерието на Първата световна война тя неохотно придружава Айнщайн в Берлин, крепостта на европейската физика, но намира атмосферата непоносима и скоро се връща в Цюрих с двамата си сина.
Снимка: Lucien Aigner
През 1919 г., след три години спорове от разстояние, те се развеждат. Той се съгласява да ѝ даде парите от Нобеловата награда, която е сигурен, че ще спечели. Въпреки това те продължават да поддържат контакт, най-вече по отношение на синовете си. По-големият, Ханс Алберт, става изтъкнат професор по хидравлика в Университета на Калифорния, Бъркли (като баща си е страстен моряк). По-малкият, Едуард, надарен с талант за музика и литература, умира в швейцарска психиатрична болница. Милева се издържа, като дава частни уроци по математика и физика. Въпреки спекулациите за нейния възможен непризнат принос към теорията на относителността, тя самата никога не прави такива твърдения.
По време на първото си пътуване до Съединените щати (заедно с втората си съпруга Елза Айнщайн през 1921 г.); Снимка: Библиотека на Конгреса
Междувременно Айнщайн заживял с разведената си братовчедка Елза, която с веселие му готви и се грижи за него през емоционално изтощителните месеци, когато той прави интелектуалните скокове, които в крайна сметка водят до общата теория на относителността. За разлика от Милева, тя му дава лично пространство и то не само за науката. Когато става все по-известен, дамите се роят около него. Тези флиртове дразнели Елза, която в крайна сметка станала негова съпруга, но както казала на приятелка,
гений като съпруга ѝ никога не може да бъде безупречен във всяко едно отношение.
Колкото и да е арогантен към съпругите си, той има дълбок морален усет. В разгара на Първата световна война рискува гнева на кайзера, като подписва антивоенна петиция. Така става един от само четирима учени в Германия, които правят това. И все пак, парадоксално, той помага за разработването на жирокомпас за подводници. По време на бурните 20-те години, когато евреите са изтъквани от набиращата сила нацистка партия на Хитлер като причина за поражението и икономическите проблеми на Германия, Айнщайн и неговата „еврейска физика” са честа мишена.
Нацистите обаче не са единствените му врагове. За сталинистите относителността представлява разрастващ се капиталистически индивидуализъм; за някои църковни дейци тя означава безбожен атеизъм, въпреки че Айнщайн, който имал безличностно спинозианско виждане за Бога, често говорел за опитите си да разбере как Господ е оформил вселената.
Снимка: Lucien Aigner
В отговор на нарастващия антисемитизъм в Германия, той става страстен ционист, но изразява и загриженост за правата на арабите в евентуална еврейска държава.
Принуден да напусне Германия, когато нацистите идват на власт,
Айнщайн приема назначение в новия Институт за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси, научен център, създаден основно около него. (Когато го попитали колко смята, че трябва да му плащат, Айнщайн, който не разбрал от финанси, предложил 3000 долара годишно. Решителната Елза успяла да увеличи сумата до 16 000 долара.) Въпреки че е зает със самотната си борба да обедини гравитацията и електромагнетизма в една математическа рамка, той наблюдава с тревога военните заплахи на Германия. Въпреки по-ранния си пацифизъм, той се изказва в подкрепа на военни действия срещу Хитлер. Без много шум той дори помага на десетки еврейски бежанци да влязат в недружелюбните Щати.
През 1940 г. става американски гражданин, а през 1945 г. се пенсионира.
Айнщайн в Ню Йорк, 1921 г., по време на първото му посещение в Съединените щати; Снимка: Wikipedia
След Втората световна война Айнщайн стана още по-открит. Освен че се застъпва за забрана на ядрените оръжия, той осъжда маккартизма и призовава за край на фанатизма и расизма. Появявайки се в разгара на Студената война, изявленията на професора изглеждат добронамерени, макар и наивни.
Айнщайн умира от аортна аневризма на 18 април 1955 г. Според Американския музей по естествена история кръвоносен съд близо до сърцето му се спукал. Когато го попитали дали иска да се подложи на операция, Айнщайн отказал. „Искам да си отида, когато аз реша“, казал той. „Безвкусно е да се удължава живота изкуствено. Изпълних дълга си; време е да си тръгна. Ще го направя с достойнство“.
Когато Айнщайн посещава премиерата на филма „Светлините на града“ в Холивуд през 1931 г., звездата и режисьор на филма, Чарли Чаплин, му дава следното пояснение: „Те ме аплодират, защото всички ме разбират, а теб те аплодират, защото никой не те разбира“. Може би Айнщайн е постигнал своята особена форма на безсмъртие не въпреки своята неразгадаемост, а именно благодарение на нея.
Снимка: Библиотека на Конгреса
Днес Айнщайн е повече мит, отколкото човек, а същността му е, че работата на ума му е непостижима не само за повечето смъртни, но дори и за повечето физици. Както при много митове, в това има и доза истина, но и много преувеличения. Още от самото начало, доста преди да стане Айнщайн Неразгадаемият, най-далновидните от колегите му физици разбират какво е постигнал и колко голямо е значението на това. Той преоткрива физиката, което е просто друг начин да се каже, че преоткрива начина, по който всички ние – физици и нефизици – възприемаме мястото си във Вселената.
