''All by Myself'' или не съвсем: Бриджит Джоунс се завръща

Филмът ,,Бриджит Джоунс: Луда по онова момче‘‘ ме изненада приятно и смея да кажа, че е доста по-различен от останалите. Добре познатата ни забавна Бриджит има голямо израстване от първите два филма до момента. Все така продължава да е невинна по детски, разсeяна и подценяваща себе си, но в четвъртата част вече не е сама. Налага ѝ се да се грижи и за други хора, а именно

Мейбъл и Били,

които са двете ѝ деца от брака с Марк Дарси. Като споменах Дарси, няма как темата да не поеме една по-мрачна посока. В ,,Бриджит Джоунс: Луда по онова момче‘‘, Марк е починал при хуманитарна мисия в далечна държава и е оставил Бриджит да се справя сама, както със себе си, така и с подрастващите им деца.

Какво всъщност се случва във филма?

Не ме разбирайте погрешно, въпреки тъжните обстоятелства, за които се говори в четвъртата част, филмът притежава типичния хумор и любов, така характерни за поредицата. Действието се развива четири години по-късно от последния филм, а Бриджит Джоунс е все толкова хаотична, с малката разлика, че вече не е сама в хаоса си. Останала без любовта на живота си,

тя е потънала в тъга и страхове за себе си и за бъдещето.

Единствената външна помощ, която получава е тази от нейните приятели и роднини, които изобщо не са се променили с времето. Те продължават да подкрепят Бриджит, но го правят по техен си начин, като и дават най-различни съвети, които често си противоречат един с друг.

В този период от живота си, Бриджит е объркана, чувства се в застой и има нужда от нещо различно. Затова решава да се върне на работа като телевизионен продуцент и да започне сама да контролира ежедневието си, вместо то нея. Промяната, която се забелязва в героинята е вдъхновяваща и показва, че жените сме способни да се справим с всичко, стига само да го пожелаем.

Както може би помните от предишните части, Бриджит се съмнява в себе си и постоянно се подценява. Тя се смята за по-глупава, за по-дебела и си мисли, че целият ѝ живот ще се оправи магически, само ако намери кой да я обича. Това, което не осъзнава е, че не ѝ трябва мъж, за да се чувства пълноценна, нужно ѝ е само да се обича такава каквато е, и да вярва малко повече в себе си.

Добре де, но кое е това момче?

За момент нещата изглеждаха, че се стабилизират, Бриджит започва да полага повече грижи за външния си вид, наема бавачка за децата си и се връща на работа. Няма да е филм за Бриджит Джоунс обаче, ако няма поне един любовен интерес, затова е време да ви запозная с Рокстър.

Той е на 29 години,

харесва да се занимава с наука, както и с по-възрастни жени – очевидно. Успява напълно да завърти главата на главната героиня и двамата започват да прекарват цялото си време заедно. Много скоро обаче, както често се случва и в истинския живот, връзката им се разпада. Никой не е виновен, просто Бриджит и Рокстър са на различни етапи от животите си – не само физически, но и психически.

Къде отиде Даниел?

Като споменах любов, може би ще се зачудите какво се случва с Даниел, другата бурна връзка на Бриджит. Както знаем се оказа, че той е жив и дори на възраст, продължава да бъде все толкова похотлив. Клийвър има син, както и младо гадже само с няколко години по-голямо от наследника му – типично в негов стил. Може някои от вас да се разочароват, но

Даниел не играе голяма роля в този филм.

Нормално, времето му е минало, в момента Бриджит се опитва да държи живота си под контрол, за да могат децата ѝ да разчитат на нея. Въпреки, че Даниел се разбира добре с тях, той няма толкова голямо място в живота ѝ, както преди. С Джоунс може и да са много добри приятели в момента, но той е някой от миналото, а пътят пред нея вече е само напред.

Но няма ли малко любов?

Все пак, това е Бриджит Джоунс, а тя не може да съществува без малко любов и романтична тръпка. Та тук идва ред на учителя по наука от училището на децата ѝ. Господин Уолъкър е сериозен, държи на дисциплината и се уповава на логиката и фактите. Той е

пълната противоположност

на разсеяната и мечтателна природа на Бриджит, но явно намира нещо интересно и привличащо в хаотичността ѝ.  Напомня малко на Марк Дарси, леко скован и не толкова добър в комуникацията, но мил и любящ. Може би заради това Бриджит намира утеха в него и той ѝ допада като човек.

Дали Бриджит отново ще пее ''All by Myself''?

В крайна сметка, големият въпрос е: „Получи ли Бриджит своя щастлив край?“. На финала виждаме Джоунс да празнува Нова Година заобиколена от семейство, приятели и новата си любов – господин Уолъкър. След толкова години, най-накрая я виждаме в една по-различна светлина.

Бриджит е улегнала, преживяла е по свой си начин мъката по Марк и е готова да продължи напред. Тя е щастлива и уверена, че всичко ще бъде наред, защото мотото на живота ѝ вече не е ‘‘All by myself’’. Това е последният филм от поредицата за Бриджит Джоунс, но определено не е финалната глава от нейната история.

На кого би се харесал филмът?

Препоръчвам това преживяване на почитателите на филмите от поредицата на Бриджит Джоунс, както и на романтиците, и мечатателите. „Бриджит Джоунс: Луда по онова момче“ засяга теми за майчинството, скръбта по изгубен любим човек и за самотата като единствен родител. Но най-вече го препоръчвам на тези, които имат нужда да разберат, че стойността ти като човек не се определя от някой друг, а от самия теб.