Представете си, че сте в магазина, пазарувате си, както винаги, стигате до касата и вместо да посегнете към портфейла, или телефона си, вие просто се усмихвате пред една камера или поставяте пръста си върху сензор. Цялата тази ситуация звучи като сцена, извадена от научнофантастичен филм, но въпросната технология е напълно реална и се нарича биометрично плащане.
Този нов метод бавно, но сигурно се превръща в част от ежедневието на много хора по целия свят, а самият му механизъм използва уникални характеристики за разпознаване, като пръстов отпечатък или сканиране на ириса. Но колкото по-удобно и лесно става пазаруването ни, толкова повече въпроси започваме да си задаваме за ефективността на този метод, за сигурността на нашите лични данни и за това дали е безопасно, когато паролата ни за потвърждение на плащането, сме самите ние.
Снимка: iStock
Какво всъщност е биометрично плащане?
Биометричното плащане представлява начин за потвърждаване на финансова транзакция чрез физически или поведенчески външен белег, който е уникален за конкретния човек. Сред най-познатите технологии, свързани с него са разпознаване на лице и пръстов отпечатък, но е доста разпространено и сканирането на длани, разпознаване на ириса и други характеристики. Но в много случаи биометричното плащане не означава задължително, че външните ни белези изместват напълно използването на дебитна карта. При някои механизми биометрията служи само като начин за удостоверяване на самоличността, след което системата автоматично извършва плащането чрез предварително свързана карта, банкова сметка или дигитален портфейл.
Как работи самата технология?
За да може да се използва тази технология, на първо място потребителят трябва да се регистрира в съответната банка, която предлага такава услуга, след това системата създава цифров биометричен шаблон. При сканиране на някоя физическа характеристика ( око, длан, цяло лице ), ако има достатъчно съвпадение, механизмът потвърждава, че човекът е този, за когото се представя и има разрешение да се изпълни транзакцията. Има и някои по-нови разработки, при които единствено технологията се опитва да разчете дали пред нея стои реален човек, а не снимка, видео или холограма например.
Снима: iStock
Защо биометричното плащане се смята за по-удобно и крие ли опасности?
Основното предимство на биометричното плащане е повече от очевидно, а именно това, че елиминира нуждата да носим множество различни кредитни и дебитни карти за плащане с нас. Няма нужда да търсим сред хилядите карти в портфейла си, тепърва да отключваме телефона си и да търсим правилното приложение за плащане, да въвеждаме ПИН, или да сканираме QR код. Достатъчно е единствено да погледнем в камерата пред нас или да поставим дланта си върху скенера.
Друг плюс е, че биометричният метод е нещо, което човек не може просто да забрави вкъщи, или да загуби и да се озова в ситуация, в която да не може да плати за своите покупки.
Колкото приятно и удобно да ни звучи обаче, като всяка нова технология на пазара, и тази си има своите неизвестни рискове. Най-сериозният минус на биометричното плащане е свързан с изтичането на нашите лични данни, защото ако картата ни блокира или я глътне банкоматът, то винаги може да ни се издаде друга, но случаят е по-различен при биометричната информация. Ако тя бъде компроментирана по някакъв начин, то не можем просто да ,,сменим‘‘ лицето си или пръстовия си отпечатък, затова и в Европейския съюз въпросните данни, които се използват за уникалната идентификация на човек, са определени като специална категория лични данни и се ползват с допълнителна защита по GDPR ( Общ регламент относно защитата на данните ). Обработването им по принцип е забранено, освен при определени законови основания, сред които изричното съгласие на потребителя.
Снимка: Mastercard
Колкото и иновативна да изглежда тази технология, засега е по-вероятно биометричният метод да се превърне просто в още една възможност за пазаруване, освен класическите карти и плащането с телефон, или смарт часовник. Несъмнено то ще продължи да се развива и ще се превърне в неизменна част от бъдещето ни, но истинското предизвикателство няма да бъде в това да убедим технологиите да ни разпознават без грешка, а в това хората да бъдат сигурни, че могат да им се доверят.
