Светлината на прожекторите никога не е била чужда на Джордж Клуни. Днес той отново е една от най-ярките и обсъждани личности в Холивуд. Наскоро добави към биографията си премиера – „Джей Кели”, както и номинация за „Златен глобус”, но може би най-важното е, че ни представи една житейска равносметка, способна да развълнува всеки. Противно на очакванията и разбиранията на голяма част от зрителите, новото заглавие с негово участие няма автобиографичен характер или дори бегло вдъхновение от реалния живот на актьора. Какво тогава го прави толкова специално? – Това, че много хора могат да се асоциират с главния герой и терзанията му.
Снимка: Netflix
На практика Джей Кели (в ролята Джордж Клуни) е световноизвестен актьор, чиято слава е започнала малко по малко да залязва. На теория е и баща на две дъщери Джесика (Райли Киоу) и Дейзи (Грейс Едуардс). Още в първите сцени на филма обаче разбираме, че изпълнението на тази роля със сигурност няма „да му донесе похвали и отличия”. Отдаден единствено на професионалното си развитие и последващото запазване на славата си, той рядко намира време за семейството си. Както в реалността, така и на екрана времето лети бързо, децата порастват, отчуждават се, а
неспособни да намерят баланса между работното и личното,
родители пропускат ключови моменти или (неволно) пренебрегват наболели проблеми.
Снимка: Netflix
Егоцентризмът и болните амбиции на Джей дотолкова замъгляват преценката му, че единствено смъртта на човека, отворил му пътя към киното – Питър Шнайдер (Джим Броудбент) успява
да го извади от „розовия балон”, в който е избрал да живее…
За съжаление, времето с ценните за нас хора е константа, от която нито славата, нито парите се влияят. За това пък животът обича да ни поднася често шокиращи, болезнени или неприятни изненади, които ни подтикват да спрем забързаното си ежедневие, да се опомним и осъзнаем кои всъщност са най-важните аспекти в живота ни. В случая на Джей съдбата се намесва в точния момент – непосредствено преди малката му дъщеря да замине да учи в университет. В опит да спаси и без това не особено близките си отношения с нея той поема по един позабравен път – този към себеосъзнаването. Всичко това звучи някак парадоксално, имайки предвид, че актьорите обикновено изкарват прехраната си, преструвайки се на някого друг. Джей все пак успява да го направи, преживявайки отново миналото, което го е превърнало в човека, който е днес.
Ставаме свидетели на връщането на една „кинолента” назад,
което е особено интересен режисьорски подход на Ноа Баумбах. Той изкусно ни разказва за късмета на Джей в началото на кариерата му, внася и причинно следствени връзки, помагащи ни да разберем отношенията му не само с бившите му съпруги и дъщерите му, но и с по-широкото му обкръжение като завладения от ярост и завист бивш негов състудент Тимъти Галиган (Били Крудъп).
Снимка: Netflix
Живот, съпътстван от редица грешки и дисфункционална комуникация, минава пред погледите ни, отключвайки неподозирани страхове, които са се крили някъде дълбоко в нас.
Нима има човек, който поне веднъж в живота си да не се е опасявал от последствията,
до които действията му могат да доведат, или такъв, който не е изпитвал вина?
Снимка: Netflix
По тези параметри „виновни” сме не само много от зрителите, но и друга ключова фигура от сюжета на филма - мениджърът на Джей – Рон (Адам Сандлър). Дали да избере семейството си, или човека, с когото е извървял над три десетилетия професионален път и смята за приятел, се превръща във въпроса, който ще определи посоката, в която ще се развие бъдещето му.
„По възможно най-правилния начин ли изживях/живея живота си?”, вероятно ще се запита всеки един зрител, след като види финалните надписи на „Джей Кели”. Дайте си време да обмислите и „претеглите на моралната си везна” всичко видяно. То би могло да се превърне във ваш „компас” в най-трудните, мъгливи и изпълнени със съмнения дни от вашия живот.
