Христо Гърбов не се нуждае от гръмко представяне, защото вече е любимец на публиката. Години наред той ни забавлява и вълнува, дава ни уроци за заобикалящия ни свят – показва ни как понякога е по-добре да погледнем от хумористичната страна на нещата.
На сцената и екрана е като хамелеон. Познаваме го в най-различни образи – от комедийни до болезнено драматични.
Какво обаче е общото между всеки един от тях? Стремежът на актьора да бъде максимално истински във всяка една роля, в която се превъплъщава. Това, разбира се, не е никак лесна задача. За да бъде изпълнена тя перфектно, се изисква не само талант, но и сериозна доза отдаденост, време и концентрация. Актьорът ни споделя, че съсредоточеността е качество, към което се стреми и в личния си живот. Това обаче далеч на означава, че понякога не си позволява да „изключи” съзнанието си от работния режим, да замине за морето с любимите си хора или пък да пее със своята внучка.
В пространното си интервю с Христо Гърбов обсъждахме творческите му ангажименти през годините, в БЛИЦА си обаче ще насочим прожекторите към онези специални моменти и спомени, които му носят вдъхновение.
Снимка: Ruse.news
- Ако някой ден създам моноспектакъл, в него ще се разказва за...
- Любовта.
- С първата си заплата като актьор си купих...
- Цигари „Кент”.
- Най-трудният образ, който изиграх в „Като две капки вода”, беше...
- DARA.
- Най-топлият спомен от актьорската ми кариера, към който често се връщам, е...
- Сирано дьо Бержерак на Теди Москов.
- Веднъж по време на турне...
- Падна режимът на Тодор Живков.
Снимка: София Филм Фест
- Зад кадър/завесата съм...
- Също така концентриран.
- Ако бях станал художник, както мечтаех като дете, щях да рисувам...
- Старци.
- Когато сме заедно, с внучка ми обичаме да...
- Пеем.
- Най-голямата беля, която съм правил като дете, е...
- Че в забавачницата разбърках шкафчетата на всички и после с часове децата и родителите им не можеха да си намерят личните вещи.
- Без изкуство светът би бил...
- Много скучно място.
