„Отворена брачна двойка” е провокативна романтична „авантюра” на Александра Сърчаджиева и Филип Буков, в чийто плен попаднах в една хладна вечер. Замаскирано като комедия, представлението изследва многопластовостта на връзката между двама съпрузи – от първите любовни трепети до отчуждението и предателството. Изключително интригуваща, пиесата умело съчетава и комедийните (граничещи с абсурда) нотки, и крайно драматичните нюанси, които биха могли да съпътстват един семеен живот.
От векове насам се смята, че любовта е непреходно понятие. Та нали заради това при встъпването в брак хората си обещаваме обич и подкрепа, „докато смъртта ни раздели”? По този начин гласно индикираме силата на своите чувства и желанието си да продължим към вечността ръка за ръка с онзи специален човек, пленил сърцето ни.
Понякога обаче съдбата има други планове – някак иронични.
Непредвидените обстоятелства могат да ни оставят безмълвни, наранени и отчаяни, борещи се за последната глътка самоуважение, която ни е останала. Антония (Александра Сърчаджиева) попада в центъра на именно такъв житейски кръстопът, след като научава, че мъжът ѝ (Филип Буков) ѝ е изневерявал многократно.
Да остане и да го дели с любовниците му? Или пък да си тръгне и запази достойнството си? Това е въпросът, чийто отговор на пръв поглед изглежда очеваден - стига, разбира се, човек да не е заслепен…щях да напиша от любов, но след видяното на сцената считам, че това би било частично подвеждане на аудиторията.
В моите очи Антония не е жена, която се примирява със случващото се. Тя буйства, заплашва, опитва се да прекъсне този порочен цикъл на безочливост на своя любим, но когато вижда, че не успява, а точно обратното – предлага ѝ се съжителство без интимност и чувства, приема с охота да бъде част от „отворена брачна двойка”. Това обаче далеч не може да бъде определено като падение за персонажа ѝ, а по-скоро като
защитна реакция – щит, който да обвие наранените ѝ его и сърце.
Метаморфозата ѝ е забележителна, заради което бих описала постановката не само като романтично-комично-драматична, но и като леко феминистка. За всички, които ще побързат да ме попитат „Какво феминистко има в това да се оставиш да ти изневеряват?”, бързам да посоча, че не конкретните действия, а възходящата градация на персонажа събудиха силен интерес у мен.
За да превърнеш подобен житейски удар в свой личен триумф, се изисква сериозна смелост –
такава, каквото дори и сценичният ѝ съпруг признава, че притежават само жените. Това негово прозрение ме подтикна да се замисля дали авторката на текста Франка Раме (бел.ред. пише го съвместно с Дарио Фо) не е заложила именно себе си като прототип на Антония. В началото на 70-те години на миналия век тя е отвлечена, измъчвана и изнасилена – преживяване, белязало дълбоко живота ѝ и станало основа на монолога ѝ The Rape, с който някога е започвала пиесата „Отворена брачна двойка” в чужбина.
От друга страна, героят на Филип Буков е пълна противоположност на своята съпруга и авторката. Слабохарактерен, завистлив и егоцентричен, той е истински „червен флаг”, който се разхожда по сцената, докато в един момент не „пада” от пиедестала на сваляч и представител на групата „опозиционери на моногамията”. Така отново стигаме до фундаментален за отношенията въпрос - има ли място за прошка, когато сърцето ни е било разбито? Вероятно е най-безопасно да заключим, че всеки един от нас трябва сам да намери решението на това сложно любовно уравнение.
Успяват ли да го направят Антония и съпругът ѝ - можете да научите на 28 септември в Театър „Сълза и смях”.
