Колкото и забавен да е филмът „Кризисен връх“/„Mountainhead“ изглежда той е съкрушил много хора. За някои той просто се появи в неподходящ момент. В края на краищата, едно е да пуснеш филм за технологични милиардери, които се борят за останките от свят, опустошен от война и изкуствен интелект, но съвсем друго е да го направиш, докато точно това се случва в реалността.
За други „Mountainhead“ бележи момента, в който свръхбогатите антигерои достигнаха пълна насищаемост. В статия в AV Club Салони Гаджар изказва тезата, че между „Mountainhead“, „Your Friends & Neighbors“, „The White Lotus“ и „Nine Perfect Strangers“ сме стигнали до момент, в който телевизията изглежда неспособна да разказва истории за нещо друго освен за лошо възпитаните богаташи.
„Mountainhead“; Снимка: HBO
Аргументът на Гаджар е уместен, но може би истината е малко по-коварна от това. Да, изглежда, че сме
в разгара на непрестанно пренасищане с блясък по телевизията,
но проблемът не е само в богатите антигерои. Проблемът е в това какви послания се отправят към зрителите.
Ако гледате достатъчно телевизия, може би сте забелязали бавното проникване на амбицията. Къщите стават все по-големи. Дрехите стават все по-стилни. Обзавеждането на дома е станало толкова луксозно, че без значение какво гледаме почти винаги се откъсваме от сюжета, за да се чудим къде героите са купили хубавите си лампи.
И веднъж щом започнете да го забелязвате, ще го виждате навсякъде. „The Better Sister“ е типичен криминален сериал, в който е невъзможно да се вживеете, защото всички герои живеят в състояние на повишен материален комфорт. „Sirens“ е вихрушка от безупречни интериори и не много друго.
„And Just Like That“; Снимка: HBO
Стюарт Херитейдж, редактор в The Guardian, пише: „Никой в „And Just Like That“ не е прекарал и секунда в притеснения за пари, въпреки че Кари Брадшоу има почти същата работа като мен, а аз едва успявам да стигна до средата на Lidl, без да ме хване паника, че ще превиша лимита на кредитната си карта“.
Той говори и за друг сериал: „Когато гледах „Good American Family“, първата ми мисъл не беше „Колко ужасно, че тези хора са оставили малката си дъщеря сама в апартамента, докато са се преместили в Канада“, а „Как, по дяволите, тези хора са си позволили отделен апартамент за малката си дъщеря?“
И това е проблемът.
Поне когато богатите хора са антагонистите, може да се каже, че сериалите се опитват да изразят мнението си за тях. „Succession“ по същество затваря героите си в границите на богатството им.
Те може и да имат всичко, казва сериалът, но само защото е трябвало да продадат душите си.
И макар „The White Lotus“ да се налага да се връща прекалено често към една и съща тема поради формата си, той все пак има много какво да каже за богатите. Особено тази година, това бяха новоизлюпените богаташи. Вижте колко бързо Белинда, скромна мениджърка на спа център в първия сезон, промени всички свои характерни черти в момента, в който неочаквано спечели голяма сума пари.
„The White Lotus“; Снимка: HBO
С други думи, представянето на изключително богатство по телевизията може и да е приемливо, ако има смисъл. Всички тези сериали имат смисъл, като „Billions“ например. Дори „Schitt’s Creek“ успява да каже нещо за парите. Проблемът е, когато това изчезва и героите са богати само защото продуцентите искат да дадат на зрителите нещо приятно за гледане.
Понякога тази промяна се случва дори в един и същи сериал. „The Morning Show“ може би е започнал като лъскава сатира за смелата репортерка на Риз Уизърспун, която е хвърлена в заможния свят на нюйоркските медии, но отдавна е загубил тази острота. Сега съществува като странна вътрешна конкуренция за това кой герой може да има най-лъскавата коса.
Забележете и голяма част от реалити предаванията, дори в България – в много от тях не просто се демонстрира лукс, но той е основна част от същността им. Дали ще гледаме как мъж третира жените като продукти на луксозен остров или
как хайлайт двойка строи богаташкия си дом –
посланията, които се отправят към публиката са едни и същи.
И макар ABBA да пеят, че светът е на богатите в песента си „Money, Money, Money“, именно това трябва да спре. Когато сме изправени пред такъв неумолим парад на луксозен комфорт, ефектът не е толкова вдъхновяващ, колкото вероятно си мислят продуцентите. Не ни остава нищо друго, освен да завиждаме на начина, по който живее другата половина. А това не би трябвало да е ефектът, който искат да постигнат в зрителите си, хората, стоящи зад тези продукции.
