Ново изследване с помощта на изкуствен интелект променя разбирането ни за Свитъците от Мъртво море, като предполага, че много от тях са по-стари, отколкото се смяташе, съобщава Archaeology News.
Проучването, проведено от професора от Университета в Гронинген - Младен Попович и публикувано в списанието PLOS One, използва радиовъглеродно датиране в съчетание с базиран на ИИ анализ на почерка, за да пренасрочи възрастта на свитъците - някои от които изглежда са с 50 до 150 години по-стари от първоначалните оценки.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Свитъците от Мъртво море, открити между 1946 и 1947 г. в пещерите Кумран край Мъртво море, са
най-старите запазени текстове от еврейската Библия.
Написани основно на иврит, но също така на арамейски и гръцки, свитъците включват религиозни текстове, правни документи и календари, датиращи от III век пр.н.е. до II век от н.е.
Традиционно датирането на свитъците се извършва чрез палеография - анализ на древни почерци, а по-късно и чрез радиовъглеродно датиране. Въпреки това много от свитъците били покрити с рициново масло през 50-те години, за да се подобри четимостта им, което е компрометирало точността на ранните радиовъглеродни анализи.
В новото изследване учените първо почистват 30 проби от ръкописите, за да отстранят това замърсяване. От тях 27 били успешно датирани, като се установява, че макар някои фрагменти да са по-нови от очакваното, повечето са значително по-стари.
За да усъвършенстват процеса на датиране, изследователите разработват модел на изкуствен интелект на име Енох, по името на библейския персонаж, известен с мъдростта и научното си знание в юдейската традиция.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Изкуственият интелект се е научил да разчита фините разлики в стиловете на почерка чрез анализ на 62 цифрови изображения от мастилени следи върху 24 свитъка с установена радиовъглеродна датировка.
След това Енох е бил валидиран с 13 нови проби и тестван върху 135 недатирани свитъка. В 79% от случаите, палеографски експерти определят възрастовите оценки на Енох като „реалистични“.
„Отворихме нова врата към древния свят, като машина на времето - казва Попович. - Това ни позволява да изучаваме ръцете, които са написали Библията, особено сега, когато за първи път установихме, че два библейски фрагмента произлизат от времето на своите предполагаеми автори“.
Интересен пример е свитъкът 4Q114, съдържащ глави от Книгата на Данаил. По-ранният анализ на почерка го датирал към края на II век пр.н.е. Оценката на Енох обаче го поставя между 230 г. пр.н.е. и 160 г. пр.н.е., което съвпада с живота на предполагаемия автор на текста.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Проучването също така разкрива, че два типа почерк - Хасмонейски и Иродиански - са съществували едновременно за по-дълъг период, отколкото се е вярвало досега. В друг изненадващ случай, Енох датира едно от копията на Еклесиаст към период, съответстващ на предполагаемия му автор -
ниво на прецизност, което може да преобърне разбирането на учените
за развитието на юдейската мисъл през този период.
Попович и колегите му вярват, че потенциалът на Енох надхвърля Свитъците от Мъртво море.
Инструментът може да бъде използван за датиране на десетки други ръкописи от различни исторически контексти, без да се налага унищожаване дори на микроскопични проби за радиовъглероден анализ.
