Близо две трети от потребителите в България са използвали последния си мобилен телефон повече от три години, докато в Европа този дял е 48%. Данните са от ежегодното проучване на известна марка мобилни устройства, посветено на потребителските навици в България, което има представителен характер за градското и извънградското население.
Съпоставката с Европа е от последния доклад на GSMA (глобална асоциация на мобилни оператори и компании от телекомуникационния сектор) от края на 2024 г., който обхваща част от по-големите европейски държави – Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Швеция, Обединеното кралство, както и Азербайджан.
Проучването показва, че непотребните мобилни телефони най-често остават у дома
– това споделят 35% от българите и 36% от европейците. Като причини потребителите най-често посочват желанието си да разполагат с резервно устройство, липсата на информация какво да правят с него и наличието на файлове, които искат да запазят.
В резултат почти всеки втори българин (47%) пази поне един стар телефон у дома, а този дял е значително по-висок сред потребителите в други европейски държави – 77%. Немалък процент от българите – 11%, не знаят дали съхраняват неизползвани мобилни апарати в дома си, докато в Европа подобен отговор са дали едва 2%.
Вторият най-популярен сценарий е старите телефони да се използват от близки и роднини. Близо една четвърт от респондентите посочват, че са предоставили ненужната си техника на друг човек, което позволява тя да остане в употреба по-дълго.
Проучването разкрива и данни за начина, по който се освобождаваме от старите си устройства. 7% от хората у нас все още изхвърлят излезлите от употреба телефони в общия отпадък, докато в други европейски държави този дял е значително по-нисък – едва 4%. Българите, които са предали стари апарати за рециклиране, са близо 8% – отново по-малко спрямо потребителите в други европейски държави, където този дял е 10%.
На въпроса „Какво би ви мотивирало да предадете стария си мобилен телефон за обратно изкупуване или рециклиране?“, участниците най-често посочват: възможност за изгодна продажба, сигурно заличаване на личните данни и удобен и лесен процес.
Готовността за ремонт сред българските потребители се потвърждава и на практика – 68% от анкетираните отговарят, че биха поправили мобилния си телефон, ако се повреди, а 70% от тези, на които им се е наложило, посочват, че вече са го ремонтирали. На този фон удължената гаранция се оценява високо - 91 % от хората я определят като важна, а интересът към три- и четиригодишната гаранция е висок.
Скъпият ремонт е отказал половината от запитаните да поправят смартфона си, а 40% от потребителите са преценили, че телефонът им е твърде стар, за да бъде ремонтиран. Желанието да закупят ново устройство е накарало 35% от участниците в проучването да се откажат от ремонта на стария си апарат.
Въпреки готовността за поправка, има ситуации, в които потребителите все пак решават да закупят ново устройство. Това се случва най-често заради износването на батерията – така отговарят 27% от българите и 35% от европейците. Всеки четвърти у нас подменя телефона си, защото новият модел предлага по-добри функции – признак, че хората имат изразен интерес към развитието на технологиите и иновациите. Сред останалите причини са бавната работа на устройството, повредите и случаите, при които телефонът окончателно спира да функционира.
Когато вече са взели решение за покупка, българските потребители най-често обръщат внимание на издръжливостта, батерията и цената.
В Европа водещите критерии са сходни, но с различен акцент – на първо място е батерията, следвана от надеждността на устройството и сигурността на данните.
