- Да разсмиваш хората е почти толкова голяма отговорност, колкото и да ги развълнуваш с песен.
- Когато традицията срещне съвременния звук, често се раждат най-интересните неща.
- Съвременната музикална сцена в България е много пъстра и динамична.
- Уважението към жената не трябва да бъде еднодневен жест, а начин на мислене.
Пътят на певеца Кристиян Янкулов към сцената започва с музиката, но днес той доказва, че един артист може да притежава всестранно развити таланти. Широката публика го помни с участието му в музикалното риалити ,,Х Factor’’, където впечатлява журито и публиката със силни вокални изпълнения и харизматично сценично присъствие. Още от тогава си проличава, че за него сцената не е просто поле за изява, а пространство, в което той може да бъде искрен и да споделя емоциите си чрез нотите.
Днес артистичния път на Кристиян Янкулов се развива в множество различни посоки – от поп музиката и участията в мюзикъли до неочаквани формати като комедийни шоута. Именно тази любопитна среща между музиката и хумора стои в основата на участието му в третото издание на проекта ,,Голям Праз‘‘, където той се оказва рамо до рамо с някои от най-актуалните имена в българската комедия. За Янкулов смехът и музиката всъщност не са толкова различни изкуства, и двете изискват емоция и умеят да достигат до сърцата на хората.
Снимка: Facebook/Kristiyan Yankulov
Разговорът ми с Янкулов не случайно стига до вас на 8-ми март – Международния ден на жената, повод, който и самият артист дълбоко уважава. В следващите редове той споделя за жената, която е оказала най-силно влияние в живота му – неговата майка, първият човек, повярвал в таланта му и подкрепял го по пътя към голямата сцена. За Янкулов уважението към дамите е не просто символичен жест в рамките на един ден, а ценност, която трябва да присъства като активна част от нашето ежедневие.
В това интервю талантливият Янкулов ще ни разкаже за първите си стъпки на сцената, за уроците от ,,Х Factor’’, за магията на мюзикълите и за това как хуморът може да бъде още един език, чрез който артистът общува със своята публика. В следващите редове ви предстоят разговори за вдъхновенията, за предизвикателствата пред младите изпълнители в България и за собствените ценности, които те съпровождат, както на сцената, така и извън нея.
- Говорим малко след участието ти в третото издание на вечерното шоу ,,Голям Праз‘‘, което се проведе в Пловдив и беше посветено на любовта и разбира се – на жената. Какво те привлече към идеята да се присъединиш към първото подобно шоу на живо в България?
- Проектът „Голям Праз“ ме привлече най-вече с това, че съчетава смеха и любовта – две неща, без които животът би бил доста по-беден. А и разбира се, идеята да бъда с такива ,,гиганти на комедията” на една сцена. Нямаше как да откажа. За мен беше удоволствие да бъда част от събитие, което не просто забавлява, а създава емоция и общност.
- Това ли беше първото ти участие в подобен развлекателен формат и мислиш ли да продължиш да забавляваш хората и в следващите издания на ,,Голям Праз‘‘?
- Това беше едно от първите ми участия в подобен комедиен формат и честно казано много ми хареса. Смехът е особена форма на музика – той има ритъм, паузи, динамика. Ако мога да допринеса с нещо стойностно, бих се включил с радост. С други думи, ако ме искат – ще дойда. Да разсмиваш хората е почти толкова голяма отговорност, колкото и да ги развълнуваш с песен.
Снимка: Facebook/Kristiyan Yankulov
- Още от дете си привлечен от музикалния свят и свириш на различни инструменти, но не по-малко ти се отдава изкуството на хумора. Кое се зароди първо при теб?
- Музиката беше първата ми любов. Още като дете усещах, че чрез звуците мога да кажа неща, които трудно се изразяват с думи. Но хуморът винаги е бил част от мен – може би като начин да гледам на света по-леко. С времето разбрах, че двете изкуства не си противоречат. Напротив – те се допълват. Музиката докосва душата, а хуморът отваря сърцето.
- През 2015 г. си бил сред финалистите в предаването ,,Х Factor’’. Няма как това да не е било едно страхотно преживяване. На какво те научи то?
- Участието ми в ,,Х Factor“ през 2015 г. беше огромен урок. То ме научи на дисциплина, на търпение и на това да вярвам в себе си дори когато пътят изглежда труден. Осъзнах, че талантът е само началото – истинската работа започва след това. И най-важното – научих се да не се страхувам от сцената, а да я приемам като пространство, в което можеш да бъдеш напълно искрен.
- Преди това си участвал в два много популярни мюзикъла в Националния музикален театър. Кое предпочиташ – да изпълняваш сам на сцената или да си заобиколен от купища хора и декори?
- Мюзикълите „Footloose“ и „Cabaret“ бяха невероятно преживяване. Те ме научиха на сценична култура, на партньорство и на това колко силна може да бъде енергията на един колектив. В големите продукции има магия – много хора дишат в един ритъм, за да създадат нещо общо. Но има и нещо много специално в соловото изпълнение – там си сам със своята история и публиката. И двете форми имат своята красота.
Снимка: Facebook/Kristiyan Yankulov
- Предимно изпълняваш и създаваш поп и фолклор парчета, а мислил ли си някога да експериментираш с друг вид жанрове?
- Главно се занимавам с поп музика, но фолклорът е коренът, който ни държи здраво свързани със земята. Затова мисълта да експериментирам с различни жанрове много ме вълнува. Когато традицията срещне съвременния звук, често се раждат най-интересните неща. Наскоро имах удоволствието да участвам в точно такъв проект, който обединява българските традиции с модерното звучене. С момчетата DJ89 споделихме нашия прочит на песента ,,Капитан Петко”.
- Какво е мнението ти за съвременната музикална сцена в България?
- Съвременната музикална сцена в България е много пъстра и динамична. Има талантливи артисти, смели идеи и все повече независими творци, които създават музика със собствен почерк. Разбира се, предизвикателствата са много, но това също е част от пътя.
- Мислиш ли, че тя дава достатъчно възможности и подкрепа за младите, тепърва прохождащи изпълнители?
- Възможностите съществуват, но понякога трябва сам да си ги създадеш. В днешно време артистът често е и продуцент, и мениджър, и маркетолог. Това не е лесно, но пък дава свобода. Вярвам, че най-важната подкрепа за един млад изпълнител е постоянството и вярата в това, което прави.
- Като навлязохме в тази тема – има ли някой нов певец, чиято кариера следиш с голям интерес?
- Харесва ми, когато някой има смелостта да бъде различен и да говори със собствен глас. Това е най-ценното качество в изкуството. Такъв човек е МОНА. Предвид, че сме от един град и сме споделяли многократно сцена заедно, с интерес следя нейния творчески път и съм убеден, че ще остави трайна следа.
Снимка: Facebook/Kristiyan Yankulov
- Би ли се определил като човек, който иска да бъде забелязван предимно с музиката си или с хумористичните си скечове в социалните мрежи?
- Ако трябва да бъда честен – бих искал хората да ме разпознават най-вече чрез музиката. Хумористичните скечове са просто още един език, чрез който мога да общувам с публиката. Но в крайна сметка и двете идват от едно и също място. Хуморът има удивителната способност да казва сериозни неща по начин, който не отблъсква, а привлича. Когато се усмихнеш, ставаш по-отворен към посланието. Тънката граница е в уважението – към темата, към хората и към истината.
- Кой момент в кариерата си смяташ за повратен и защо?
- Може би повратният момент в кариерата ми беше моментът, в който реших да поема пътя на самостоятелния артист. Това означаваше повече риск, но и повече свобода. Тогава разбрах, че най-важно е да останеш верен на своя глас – и буквално, и преносно.
- Какво обичаш да правиш най-много, когато слезеш от сцената и останеш сам със себе си?
- Когато сляза от сцената, обичам най-простите неща – тишината, разговорите с близки хора или просто разходка. Това са моментите, които ме връщат към себе си и ми напомнят защо изобщо правя всичко това.
Снимка: Facebook/Kristiyan Yankulov
- Нека да завършим интервюто с два въпроса, посветени на днешния прекрасен празник. Коя е жената, която е изиграла най-голяма роля не само в твоето професионално, но и житейско развитие?
- Жената, която е оказала най-голямо влияние в живота ми, е моята майка. Тя е човекът, който първи повярва в мен, когато аз самият още не знаех какъв ще бъде пътят ми. Тя ме научи на трудолюбие и на уважение към хората.
- Защо мъжете трябва да показват уважение към своите половинки, майки и баби не само на 8-ми март, но и през останалото време от годината?
- Уважението към жената не трябва да бъде еднодневен жест, а начин на мислене. Жените са източник на живот, на грижа, на вдъхновение. Те са майки, партньори, приятели, учители. Да им показваме уважение означава да ценим човечността в най-чистата ѝ форма – и това е нещо, което трябва да правим всеки ден.
