„Бог не можел да бъде навсякъде, затова създал майката“ – гласи древна еврейска мъдрост, която превзе съзнанието ми задълго след финалните надписи на филма „Мама и чудото на живота“ – едно от най-дългоочакваните заглавия от българската публика, особено от франкофонската общност, включено в програмата на тазгодишното издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“.
Лентата на канадския режисьор Кен Скот представя един емоционално наситен разказ за майчината сила и безусловната любов. Базиран на автобиографичния роман на Ролан Перес, филмът проследява трогателната история на момче, родено с физическо увреждане, и неговата майка, която посвещава живота си на това да се бори срещу света в името на неговото щастие и свобода.
Снимка: Cinelibri
„Най-важната ценност, която тя ми предаде, е вярата,
че каквото и да казват лекарите, каквото и да мисли обществото и колкото и да осъжда нейните на пръв поглед „неразумни“ решения спрямо поставената ми диагноза – аз ще проходя. Истината е, че аз никога, дори и за миг, не се усъмних в истинността на нейните думи“, сподели ми самият Перес, който пристигна у нас специално няколко часа преди премиерата на „Мама и чудото на живота“.
В образа на тази трудно описуема с думи жена се превъплъщава носителката на „Сезар“ Лейла Бекти, която ни отвежда на едно дълго пътешествие, изпълнено с топлина, доброта, хумор и безкрайна искреност. Актрисата, която играе в напреднала бременност, се потапя безрезервно в този образ – разгръща всяка клетка от своя талант и подарява частица от душата си на всеки зрител, докоснал се до филма.
„Целият екип, който стои зад адаптацията на моя роман, включително и аз, искаше тя да изиграе ролята от самото начало. Няма да забравя, когато видя заглавието на книгата – Лейла беше изключително заинтригувана“, призна ми господин Перес, като допълни, че за нея е било истинско предизвикателство да представи не само определен период от живота на неговата майка, а
почти целия ѝ жизнен път – от сблъсъка с неизлечимата диагноза на най-малкия ѝ син до смъртта ѝ.
Снимка: Cinelibri
„Давам ти живота си“ – тази емблематична фраза Естер, майката на Ролан, повтаря всеки път, когато прегръща сина си. С тези думи и с молитва за чудо – той да проходи отново – тя го събужда всяка сутрин. Години наред тя обикаля хиляди болници и лекари в търсене на надежда. „Пречите на развитието на детето си“ – многократно я критикуват социалните служби. Изправена пред непрестанни заплахи и критики към постъпките си, тя остава непоколебима в отказа да изпрати сина си на училище, освен ако той сам не прекрачи прага, стъпвайки на двата си крака със собствени сили. Тази несломима воля я тласка към търсене на алтернатива, която да замени класната стая, и така открива един много нетрадиционен подход да научи сина си да чете и пише – метода „Вартан“.
„Силви Вартан беше навсякъде – по телевизията, радиото, билбордовете. И просто бях омагьосан. Така бързо нейното изкуство се превърна в част от моето лечение. И сега, разговаряйки с публиката, виждам, че е била важна не само за мен, но и за много други хора. Не знам, ако не беше тя, дали щях да успея да издържа часовете, в които трябваше да стоя прикован на леглото, и дали изобщо някога щях да се изправя на крака“, разкри ми Роланд Перес с изключително вълнение, малко преди да ми сподели за тяхното приятелство, възникнало години след като той прохожда и получава предложение от Вартан да стане неин личен адвокат, без тя дори да подозира за неговото минало.
Снимка: Cinelibri
Тази съдбовна сцена, която само животът може да режисира толкова добре, имаме възможност да видим и във филма, като в ролята на порасналия вече Перес е известният френски актьор Джонатан Коен, редом със Силви Вартан в ролята на самата себе си. „Силви неотдавна ми призна, че след като се докосна до моята история, визията ѝ за това как изкуството влияе върху публиката се е променила коренно“, добави още господин Перес, малко преди самата тя да се присъедини към нашия разговор за кратко, потвърждавайки неговите думи.
Проследявайки историята, разказана в „Мама и чудото на живота“, и имайки честта да се докосна до човека, който стои зад нея, мога да кажа, че емоцията, която съзрях в очите му, усетих и силно съпреживях и на екрана. Тази френска комедийна драма те кара „да се смееш, после плачеш, после се ядосваш, а накрая просто мълчиш, защото думите не стигат“ – както прекрасно го описва Георги Тошев. И бих добавила –
Снимка: Cinelibri
да пееш отново и отново любимата си песен и да вярваш, че дори след най-гъстата мъгла винаги изгрява слънце.
Със своето изключително режисьорско и сценаристко майсторство, топлата кинематография и впечатляващите актьорски изпълнения, филмът оставя дълбока емоционална следа и ни напомня, че чудесата се случват само когато погледнеш света с чисто сърце, вложиш безрезервна любов във всяко свое начинание и силно вярваш, че това е единствената рецепта.
„Песните на Силви докосват поколения, защото тя не е просто артист, който пее и танцува, а артист, който допуска хората в своя най-личен свят чрез изкуството си. Чувствам се изключително щастлив, че тя не само е част от моята история, но и аз вече съм част от нейната“. С тези думи ме изпрати господин Перес, като посъветва Силви да запише българска версия на „La Maritza“ – песента, която и шест десетилетия по-късно отново се превърна в хит след премиерата на „Мама и чудото на живота“.
Ако искате да си припомните текста на тази емблематична песен от творчеството на френска икона с български корени и едновременно с това да се докоснете до вдъхновяващата история на Ролан Перес – можете да си подарите това кино преживяване до края на тази седмица по време на фестивала „Синелибри“. Пълен график на прожекциите ще откриете ТУК.
