Илеана Котрубас, нежно румънско сопрано с чист тембър, притежаващо изключителната способност да предава патоса на героините в опери като „Травиата“, „Бохеми“ и „Риголето“, и известно с острите си спорове с режисьори и диригенти, почина на 87 години. Смъртта ѝ е потвърдена в публикация във Facebook от Румънската национална опера в Букурещ, където Котрубас започва кариерата си. От институцията не са предоставили допълнителни подробности, пише The New York Times.
Родена в семейство на ентусиазирани любители певци, Котрубас (в България се е наложило това изписване, а не по-коректното Котрубаш – бел. ред.) печели признание за изразителния си глас и фината чувствителност на изпълненията си. Когато през 1981 г. изпълнява ролята на Виолета в класиката на Верди „Травиата“ в Метрополитън опера, Донал Хенахан пише в The New York Times, че
„е малко вероятно в момента на световните сцени да има по-добра Виолета“.
Но тази „Травиата“ разкрива и склонността ѝ към конфликти с някои от колегите ѝ. Постановката първоначално е трябвало да бъде режисирана от Джон Декстер, но след като Котрубас, според някои сведения, заплашва да се откаже от главната роля заради разногласия относно сценичната постановка, задачата поема Колин Греъм. Това се случва година след като тя напуска репетициите за постановката на Декстер на „Дон Паскуале“ от Доницети в Метрополитън опера.
„Ние не сме кукли или марионетки“, казва тя пред The New York Times през 1977 г., обяснявайки защо няколко години по-рано е прекратила участието си в нова постановка на „Евгений Онегин“ от Чайковски във Виена.
„Имам свои собствени идеи и ми харесва да разговарям с режисьора и да измислим заедно какво е най-доброто за него и какво е най-доброто за мен.“
През 1984 г. тя се оттегля от последния спектакъл от поредицата на „Бохеми“ в Метрополитън опера след кавга с диригента, чиято интерпретация не одобрява. „Приятели ми казаха просто да пея за парите, но съвестта ми не ми позволява да продължа.“, споделя тя пред The New York Times.
Котрубас притежава, както пише Алън Блайт в списание „Опера“, силата „да накара сърцата на публиката да затуптят малко по-бързо, веднага щом се появи на сцената, и да я убеди, че в този момент нищо на света не е по-важно за нея
от това да предаде конкретното затруднение на героя, когото пресъздава“.
Илеана Котрубас е родена на 9 юни 1939 г. в Галац, Източна Румъния, в семейството на Мария и Василе Котрубас. Баща ѝ е държавен служител в Министерството на земеделието, а и двамата ѝ родители са любители оперни певци.
Котрубас пее в детски хорове от 9-годишна възраст. Семейството ѝ се премества в Букурещ през 1952 г., където тя посещава училище за музикално надарени деца и изучава пиано, цигулка, дирижиране, актьорско майсторство и пеене. Първоначално е отхвърлена от Консерваторията „Чиприан Порумбеску“ (днес Национален музикален университет), но е приета след второто си прослушване. През 1964 г. прави сценичния си дебют в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси.
През следващите години Котрубас печели няколко международни конкурса за пеене и сключва договори с Франкфуртската опера и Виенската държавна опера. В края на 60-те и началото на 70-те години изпълнява главни роли из цяла Европа, а през 1973 г. прави американския си дебют като Мими в „Бохеми“ от Пучини в операта „Лирик“ в Чикаго, заедно с Лучано Павароти.
Павароти участва и в драматичния ѝ дебют в „Ла Скала“ в Милано през 1975 г. Сопраното Мирела Френи отменя участието си в „Бохеми“, насрочено за същата вечер, и той предлага на трупата да се обърне към Котрубас. По това време тя е в Англия и първоначално отказва, тъй като не е изпълнявала ролята от година.
В крайна сметка приема, гримира се по време на полета и пристига в театъра само 15 минути преди вдигането на завесата.
Макар да е особено надарена за трагични героини, тя се отличава и с комични роли като Адина в „Любовен еликсир“ от Доницети и Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Богатата ѝ дискография включва прочути записи на „Травиата“ с Пласидо Доминго под диригентството на Карлос Клайбер, „Кармен“ от Бизе с Тереза Берганца и Доминго, дирижирана от Клаудио Абадо, както и „Риголето“ от Верди с Доминго и Пиеро Капучили под диригентството на Карло Мария Джулини.
В началото на 80-те години тя страда от гласови проблеми, които свързва с хормонален дисбаланс.
Следва операция, но тя продължава да пее през цялото десетилетие. Обявява оттеглянето си по време на репетиция в Кралската опера в Лондон през 1989 г., след което се посвещава на преподаването. Най-известната ѝ ученичка е сопраното Анджела Георгиу, нейна сънародничка от Румъния, също известна с конфликтите си с режисьори и администратори на оперни трупи.
Котрубас се омъжва за Манфред Рамин, своя учител и мениджър, през 1972 г.
Двамата пишат заедно две книги и остро критикуват това, което възприемат като крайностите на т.нар. Regietheater, при който режисьорите предлагат модернизирани, а понякога и ексцентрични постановки. Котрубас също не одобрява преводите на надписите в операта и призовава публиката предварително да проучи сюжета и да се запознае с композитора.
Рамин е все още жив. Двамата с Котрубас нямат деца.
„Това е луд и опасен за децата свят“, казва тя през 1977 г. „Когато живеем като странстващи цигани, както ние, децата вече не са само твои. Едно дете има нужда от стабилно семейство и добро образование, а ние не можем да му ги осигурим.“
