Всяко велико произведение на изкуството съдържа недооценена, а често и пренебрегвана подробност, която разкрива дълбокото му значение. Според книгата „Нов начин на възприемане: Историята на изкуството в 57 произведения“ на Кели Грувие тези странности, веднъж забелязани, отключват вълнуващи нови интерпретации и променят завинаги начина, по който възприемаме шедьоврите. Ето и някои от творбите, които със сигурност ще ви изумят и подтикнат да се усъмните в собственото си зрение.
Гобленът от Байо (около 1077 г.)
Снимка: Bayeux Museum, France
Забравените жени, избродирали 70-метровия плат, върху който гобленът от Байо разказва събитията, довели до норманското завоевание, не са били само изкусни шивачки, а и изключителни разказвачки. Стрелата, която пронизва окото на крал Харолд в кулминационната сцена близо до края на визуалната епопея, е мета-разказвателен похват, който се явява и като иглата, с която историята е била изтъкана. Хващайки стрелата, раненият Харолд размива собствената си идентичност в тази на художника и наблюдателя, чието око е било привлечено напред - сцена по сцена. С един единствен шев нашето, окото на Харолд и това на иглата на шивачката се сливат в едно.
Сандро Ботичели, The Birth of Venus (1482-5)
Снимка: Uffizi, Florence
Въздушната спирала от златиста коса, висяща на дясното рамо на богинята в ренесансовия шедьовър на Сандро Ботичели, се върти като миниатюрен мотор по вертикалната ос на картината, тласкайки я напред в нашето въображение. Това е перфектна логаритмична къдрица, която не е случаен орнамент или инцидент на четката. Същият въртящ се вектор, наблюдаван в полета на хищните птици и извивката на черупкaта на наутилуса, е хипнотизирал мислителите от древността. През 17 век швейцарският математик Якоб Бернули в крайна сметка кръщава къдрицата spira mirabilis или „чудната спирала“. В картината на Ботичели – произведение, което възхвалява вечната елегантност, тя шепне в дясното ухо на Венера, разкривайки ѝ тайните на истината и красотата.
Йоханес Вермеер, Girl with a Pearl Earring (c. 1665)
Снимка: Mauritshuis, The Hague
Мислите ли, че виждате перла, която блести в известния портрет на Вермеер? Помислете отново, съветват от BBC. Дрънкулката, около която се върти мистерията на картината, е просто плод на въображението ви. С едно движение на китката и две ловки мазки с бяла боя художникът е подмамил първичните зрителни кортикални области на тилната част на мозъка ни да създадат перла. Напрягайте очи колкото искате, но няма да успеете да откриете връзка между украшението и ухото ѝ. Самата му сферичност е измама.
Джоузеф Търнър Rain, Steam, and Speed – The Great Western Railway (1844)
Снимка: National Gallery, London
Не е тайна, че Търнър е скрил спринтиращ заек в мътния път на приближаващия локомотив. Самият художник го е посочил на едно момченце, което е посетило Кралската академия в деня на лакирането - точно когато творбата е била на път да бъде изложена. Защо е почувствал нужда да го покаже? От древността заекът символизира прераждането и надеждата. Емоциите на посетителите, които виждат картината, когато тя е изложена за първи път през 1844 г., все още са сурови заради ужаса, който се случва на Бъдни вечер две години и половина по-рано. Тогава влак дерайлира на 10 мили от моста, изобразен в картината – инцидент, при който загиват девет пътници от трета класа, а други 16 бяха осакатени. Като намалява емблемата на заека, художникът, известен с големите си картини, превръща своето произведение в трогателен помен и размисъл върху крехкостта на живота.
Жорж Сьора, Bathers at Asnières (1884)
Снимка: National Gallery, London
Голямата картина, изобразяваща парижани, които прекарват лениво обедната си почивка на брега на река Сена, е завършена през 1884 г. Години по-късно художникът я доработва, след като започва да усъвършенства характерната си техника на нанасяне на малки отчетливи точки, които се сливат в очите на наблюдателя, когато се гледат от разстояние. Цветовата теория, която стои в основата на по-зрелия стил на Сьора, дължи своето възникване отчасти на идеите на френския химик Мишел Южен Шеврел. Той обяснява как съпоставянето на цветове може да създаде траен тон в нашето въображение. В мъгливата далечина на картината се издигат ред комини от фабрика, която произвежда свещи според индустриална иновация, за която Шеврел също е отговорен. Тези комини, които приличат повече на четки, рисуващи картината, са почит към мислителя, без когото блестящата визия на Сьора не би била възможна.
Едвард Мунк, The Scream (1893)
Снимка: National Gallery, Oslo, Norway
Картината на Едвард Мунк – архетип на тревогата, все още блести в общественото въображение повече от век след създаването си. Творбата дължи своето съществуване главно на ужасеното изражение, замръзнало на лицето на перуанска мумия, която художникът е видял на Световното изложение в Париж през 1889 г. Мунк бил творец, който се е интересувал повече от бъдещето, отколкото от миналото, а също и човек, загрижен за темпото на технологичното развитие. Това е и причината да бъде силно впечатлен от зашеметяваща огромна електрическа лампа, пълна с 20 000 по-малки лампички, която стои на пиедестал и се извисява над павилиона на същото изложение. В знак на почит към идеите на Томас Едисън, скулптурата се издига като кристален бог, възвестяващ ново идолопоклонство. Това превключва нещо в съзнанието на Мунк. Контурите на крещящото лице в творбата отразяват с изключителна прецизност „ужасяващия електрически тотем на Едисън”.
Густав Климт, The Kiss (1907)
Снимка: Österreichische Galerie Belvedere, Vienna
Със сигурност любовта и страстта са далеч от темите за дългите бели лабораторни престилки и микроскопските научни изследвания. Това обаче не важи за картината на Густав Климт - The Kiss. В годината, в която той рисува своето произведение, столицата на Австрия е изключително оживена, особено около Виенския университет, където самият Климт е поканен години по-рано да създаде картини на медицинска тематика. Карл Ландщайнер, пионер в имунологията в университета (ученият, който пръв е разграничил кръвните групи), е работил усилено, за да направи кръвопреливането успешно. Погледнете по-отблизо любопитните шарки, които пулсират върху роклята на жената в картината на Климт. Изведнъж ще ги видите такива, каквито са: петрита (бел. ред. малък плитък съд с капаче, обикновено използван за изследвания). The Kiss е като „биопсия” на вечната любов на Климт.
