На 95-годишна възраст почина Михаил Гулько – певецът, чийто разпознаваем глас превърна песни като „Поручик Голицин“, „Окурочек“, „Белая берёза“, „Колима“ и „Господа офицери“ в емблематични произведения на руския шансон. Новината съобщи БГНЕС, позовавайки се на „Радио Шансон“. Причината за смъртта не е обявена.
Гулко е починал в Ню Йорк, където прекарва голяма част от живота си. Той е роден на 23 юли 1931 г. в Харков и само преди няколко седмици е отбелязал своя 95-и рожден ден.
Пътят му към голямата сцена е необичаен. Завършва политехническо образование и дълги години работи като минен инженер, но музиката неизменно остава част от живота му. На Камчатка ръководи музикален ансамбъл и завършва диригентско-хорово отделение на музикално училище. През годините се среща и работи с редица известни имена от руската музика, сред които Михаил Шуфутински и Юрий Кукин.
През 1980 г. Гулко емигрира в САЩ и се установява в Ню Йорк. Там продължава професионалната си музикална кариера и издава албума „Синьото небе на Русия“. Следват още записи, които го утвърждават като
един от най-разпознаваемите изпълнители на руския шансон извън пределите на СССР.
Особено място в репертоара му заема „Поручик Голицин“ – песента, с която името на Гулько остава трайно свързано. В негово изпълнение тя се превръща в една от най-разпознаваемите песни в жанра и достига до няколко поколения слушатели.
След началото на 90-те години певецът отново започва редовно да изнася концерти в Русия, въпреки че продължава да живее в САЩ. През 2002 г. получава диплома „Академик на шансона“, а през 2007 г. е удостоен с наградата „Шансон на годината“.
Колегата му Михаил Шуфутински също потвърди кончината и го описа като човек, който, въпреки близо половинвековния си живот в Америка, е останал „руснак по душа“. Със смъртта на Михаил Гулько си отива един от характерните гласове на руската емигрантска музикална сцена, оставяйки след себе си песни, превърнали името му в част от историята на руския шансон.
