В Южна Корея всяка година се провежда едно от най-нестандартните събития в света – Space-Out Competition, познато още като „Състезание по нищо-правене“. То събира десетки участници на брега на река Хан в Сеул, които в продължение на 90 минути нямат право да говорят, да използват телефон, да заспиват или дори да се движат. Единствената цел е да останат напълно спокойни и да се потопят в бездействие.
Снимка: Chang W. Lee/The New York Times
Идеята за състезанието се ражда през 2014 г. като концептуален арт проект на южнокорейската артистка Woopsyang. След период на силно професионално изтощение тя започва да се замисля защо в обществото почивката се приема като загубено време, докато непрекъснатата заетост е символ на успех. Със състезанието тя иска да обърне тази логика и да демонстрира, че тишината и „spacing out“ също имат стойност.
Интересът към събитието е изключително голям. За участие кандидатстват хиляди хора, а броят на местата е ограничен до около 80. Сред участниците има офис служители, студенти, артисти, музиканти, а понякога и хора в костюми. Обединява ги едно –
желанието да спрат за момент непрестанното движение на ежедневието.
Снимка: Chang W. Lee/The New York Times
Правилата са строги. Участниците се разполагат на розови постелки, а на всеки 15 минути организаторите измерват сърдечния им ритъм.
Победител става този, който успее да поддържа най-нисък и стабилен пулс.
Публиката също има роля – тя гласува кой изглежда най-„впечатляващо спокоен“, а нейният вот има тежест за крайния резултат. Така спокойствието се превръща в спорт, наблюдаван от зрители.
Въпреки че звучи лесно, за много от участниците тишината се оказва истинско предизвикателство. Първите минути преминават бързо, но след това идват физическите дискомфортни усещания, шумът от реката и мислите, които започват да се блъскат една в друга.
Психолози обясняват, че за съвременния човек е трудно да бъде сам със себе си. В изследване от 2014 г. част от участниците дори предпочитат лек електрошок, вместо да седят неподвижно в тишина. За мнозина, „нищо-правенето“ е по-стресиращо от работата.
Снимка: Chang W. Lee/The New York Times
Въпреки това все повече хора виждат смисъл в подобно предизвикателство. В едно от последните издания победител става барабанист от пънк група – човек, който по принцип се свързва с шум и динамика. Той споделя, че стратегията му е била проста: да се съсредоточи върху дишането и да изчисти мислите си, докато остане само едно – желанието да присъства в момента.
Състезанието по нищо-правене се превърна
в символ на съвременната борба срещу претоварването и непрекъснатото търсене на продуктивност.
То напомня, че паузата и тишината не са слабост, а необходимост. Понякога истинското постижение е да спреш.
