Официално от 1 януари 2026 година българите ще се разплащат с евро, реши днес с голямо мнозинство Европарламентът. Левът ще остане в миналото, като исторически артефакт. Смяната на националната валута е не просто технически и икономически акт - тя носи дълбоки културни и психологически последици.
„Валутната единица, която е съпровождала българския народ от следосвобожденски времена до днес, е вградена и в народния език, но след няколко поколения със сигурност ще бъде истински анахронизъм“, пише Силвия Недкова от „Площад Славейков“.
Ще изчезнат ли изрази като „Ще те направя на две стотинки“, „Не струва и пет пари“, „Цепи стотинката на две“, „Какви пет лева“?
Ще загубим ли нещо от езиковото си богатство или ще го пренесем в новата реалност? Фразеологизмите и пословиците не са просто декоративни елементи в езика. Те носят знания, културен контекст, народна мъдрост и често - исторически пластове от реалността на различни поколения.
Валутата се сменя, но езикът има памет.
Историята ни показва, че езикът има своя инерция. Например, след преминаването от златни монети към книжни пари и после към електронни плащания, хората не спряха да използват изрази като „има жълтици“, „размахва кесията“ или „пари на ръка“.
Значи ли това, че нашите изрази ще оцелеят? Може би, или пък ще бъдат заменени – само времето ще покаже...
„Какви пет лева?“ обичайно възкликва досега човек, когато изразява учудването си от нещо невъзможно или неприемливо. Дали изразът може да стане „Какви пет евро?“ Ако го използвате сега със сигурност ще предизвикате двойно учудване.
„Без два лева в джоба“ може да се трансформира в още по-отчайващото „Без едно евро в джоба“. А „Нямам пукнат лев“ ще важи за всички и ще бъде абсолютна истина след 2026 г.
„Треперя над левчето“ в идиоматичния речник означава „скъперник“. От догодина може би ще трябва да казваме „Треперя над еврото“, но някак се губи елементът на умиление.
„За жълти стотинки“ показва характерната обич на българина към промоциите и далаверите. Макар че тази черта от народопсихологията вероятно няма да изчезне, изразът „за жълти евроцентчета“ едва ли ще се вгради в езика ни.
„Цепя стотинката“ – тази абсурдна операция ще стане още по-абсурдна, макар че в „цепя цента“ има поетична алитерация.
„Правя на две стотинки“ е още един идеоматичен израз, широко разпространен в ежедневната реч. „Ще те направя на два цента“ звучи някак неестествено и чуждо. Еврото и центът нямат същия културен заряд като лева и стотинката.
Но пък може да запазим изрази като „Не давам пет пари“ – където народният гений придвидливо не уточнява валутата.
