Днес, 13 май, един от най-влиятелните изпълнители на 20-ти век - Стиви Уондър - празнува своя 76-и рожден ден. Наричат го „музикалното чудо на Америка“ - нежният глас, който вече седем десетилетия ни помага да забравим за проблемите поне за миг и ни напомня ей така, без повод, да се обадим на любимите си хора само за да им кажем, че ги обичаме и колко много ни е грижа за тях.
„Песните са като децата – те са с вас завинаги. Те са изявление на духа във вас. И да пея тези песни е като да си поема още един дъх“,
казва Уондър пред водещата на „Sidetracked“ Ани Макманъс ден преди да свири на фестивала BST в лондонския Хайд Парк миналата година, където изнесе над двучасов сет, включващ най-големите му хитове – от „Superstition“ и „Isn't She Lovely“ до „You Are The Sunshine Of My Life“ и „I Wish“.
Всяка негова поява на сцената е събитие – огромният му музикален талант и любовта му към живота хипнотизират поколения наред. През годините творчеството му е високо ценено от критиката - носител е на 25 награди „Грами“, както и на награда „Оскар“. Той заема почетно място в Залите на славата на рокендрола, на авторите на песни и на ритъм енд блус музиката. Списание Rolling Stone го нарежда сред десетте най-велики певци и автори на песни на всички времена. Освен музикалното си наследство, той оставя отпечатък и като хуманитарист – обявен е за посланик на мира на ООН, а през 2014 г. получава най-високото гражданско отличие в САЩ: Президентския медал на свободата.
По повод днешната дата ще ви потопим в неговия изпълнен с възходи и падения път - история, изтъкана от много музика, вяра, доброта и любов към света. Надникваме зад завесата на живота на един музикант, който и до днес не спира да вдъхновява милиони хора да продължават да се борят за мечтите си, докато „стигнат по-високо и високо“.
„Малкият Стиви Уондър“
Снимка: Getty Images
Роден преждевременно през пролетта на 1950 г. в Сагино, Мичиган, Стиви е второто дете на авторката на песни Лула Мей Хардуей. Поради крехкото си здраве той е поставен в кувьоз, където високата концентрация на кислород предизвиква отлепване на ретината и трайна слепота. Така, вследствие на лекарска грешка, той остава лишен от възможността да вижда света в пълната му палитра, но впоследствие намира начин да го преоткрие чрез изкуството на музиката.
Едва осемгодишен, Уондър става солист в баптистката църква „Уайтстоун“. Откривайки неговия музикален талант, майка му го насърчава да започне да свири на пиано, хармоника и барабани. Така той бързо сформира певческо дуо със свой приятел под името „Стиви и Джон“ – двамата свирят по уличните ъгли, а понякога и на частни партита. Само три години по-късно, през 1961 г., той подписва договор с лейбъла Tamla на Motown, след като е забелязан от главния изпълнителен директор Бери Горди. Преди официалното сътрудничество продуцентът Кларънс Пол му дава артистичния псевдоним „Малкият Стиви Уондър“. Вдъхновен от творчеството на големия Рей Чарлз, първият му запис включва основно кавъри на проекти на „Бащата на соул музиката“, както и първия авторски сингъл на Уондър – „Sunset“.
„Той определено е моят идол, но не мисля, че някога ще успея да направя и малка част от това, което той е постигнал.
Той е наистина страхотен, страхотен артист“ – казва Уондър в едно от първите си интервюта за предаването „Assignment“ по радиото на CBC, малко след като се е превърнал в истинска суперзвезда с хита „Fingertips“. С него той оглавява класацията Billboard Hot 100 едва 13-годишен, което го прави най-младия изпълнител, достигал някога нейния връх. Освен това, за първи път в историята един сингъл е едновременно номер 1 както в общата класация, така и в R&B чарта. Малко след това той записва още две песни в този стил, които постигат огромен успех – кавър на „Blowin' in the Wind“ на Боб Дилън и неговата собствена „I Was Made to Love Her“, която достига до второто място в класациите.
След този голям успех обаче следващите му няколко записа не постигат същия резултат. Гласът му започва да се променя с напредване на възрастта и някои ръководители в Motown дори обмислят да прекратят договора му. В този период Уондър застава за първи път пред камера във филмите „Muscle Beach Party“ и „Bikini Beach“, като същевременно започва да работи активно и в отдела за писане на песни на Motown. Там той композира както за себе си, така и за своите колеги, но в началото почти никой от неговите проекти не успява да получи достатъчна популярност.
Голямото му завръщане е през 70-те години на ХХ век, след като подписва нов договор с Motown. Той му осигурява почти пълен контрол върху записите и значително по-високи хонорари. По това време музикантът започва да се занимава и с продуцентска дейност, като издава албума „Where I’m Coming From“ - знаков за кариерата му, тъй като за първи път Уондър е автор или съавтор на всички песни в него. Един от синглите в него - баладата „If You Really Love Me“ - попада в топ 10 на класациите и бързо се превръща в запазена марка за изпълнителя.
„Великото нещо при музикалния бизнес е, че той винаги се променя.
Единственото, което мога да кажа на всички автори на песни, музиканти и певци, е просто да се уверят, че каквото и да правят, дават най-доброто, на което са способни. Магията е само в самото изпълнение или в нещо, което се случва за една нощ по някаква случайност, но реалистично погледнато - трябва да вложите труд, за да получите резултати“, казва Уондър пред Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).
По това време - на турне в Северна Каролина, Стиви Уондър претърпява тежка автомобилна катастрофа, след като колата му се удря в задната част на камион. Инцидентът е критичен – музикантът прекарва четири дни в кома, а вследствие на удара губи частично обонянието си и временно вкусовите си рецептори. Въпреки сериозността на нараняванията и строгите лекарски забрани за физическо натоварване, Стиви категорично отказва да прекъсне музикалната си кариера. Едва три месеца по-късно, през ноември 1973 г., той се завръща на сцената за знаков благотворителен концерт. „Докато дишаш и докато сърцето ти бие, винаги има още какво да направиш.
Няма да спра да давам воля на дарбите, които продължават да се изливат чрез мен.
Обичам това, което правя. Един художник никога не спира да рисува. Докато имаш фантазия, ще бъдеш креативен“, сподели легендата на Motown в подкаста „Sidetracked“ на BBC.
„Класически период“
Снимка: Getty Images
„Класическият период“ на Стиви Уондър обикновено се свързва с годините между 1972 и 1976 г. Според музикалните критици именно тогава артистът оформя своя отличителен стил, съчетаващ фънк, соул и експериментално звучене. Част от тях виждат началото на този творчески възход още в албума „Where I’m Coming From“ (1971 г.), докато други посочват „Music of My Mind“ като първия му истински концептуален проект, с който музикантът заявява своята творческа зрялост. За мнозина обаче именно „Talking Book“ от края на 1972 г. е албумът, с който той окончателно затвърждава статута си на световна музикална икона.
Стиви Уондър има повече от 30 хита в топ 10 на американските класации, сред които десет песни, достигнали до номер едно в поп класациите, както и 20 R&B хита, оглавили чартовете. До днес музикантът е продал над 100 милиона записа, което го прави един от най-продаваните изпълнители в историята на музиката. Уондър е първият артист на Motown, както и вторият афроамерикански музикант, спечелил „Оскар“ за най-добра оригинална песен - отличие, което получава през 1984 г. за хита „I Just Called to Say I Love You“.
През 80-те и 90-те години Стиви Уондър работи с много популярни имена в поп културата. Той участва в албума на Майкъл Джексън „Bad“ в дуета „Just Good Friends“, а Джексън на свой ред се включва в албума на Уондър от 1987 г. „Characters“ с общата им песен „Get It“. Тя се превръща в голям хит, редом със „Skeletons“ и „You Will Know“. По-късно свири на хармоника в нова версия на собствената си песен „Have a Talk with God“, записана за албума „Body & Soul“ на Джон Гибсън, както и в „Me. I Am Mariah... The Elusive Chanteuse“ на Марая Кери. През 1990 г. той участва и в албума „I’m Your Baby Tonight“ на Уитни Хюстън, където двамата записват дуета „We Didn’t Know“, достигнал топ 20 в R&B класацията на Billboard.
„Честно казано, влязох в този бизнес, защото исках да бъда като Стиви Уондър. Той е „авторът на авторите“. Когато го чух да пее моя песен, усещането беше просто сюрреалистично“, споделя Лайънъл Ричи в интервю за ABC. „Аз съм му огромен фен. Когато го гледам, просто оставам в захлас, защото той е музикален гений. Никога не бих поставила себе си на неговото ниво.
Неговото свирене на хармоника е точно толкова емблематично, колкото и самият той.
Няма нищо по-разпознаваемо от гласа му, но когато чуеш тази хармоника – няма как да я сбъркаш. Знаеш, че това е Стиви Уондър“ - казва още Марая Кери пред Global TV.
„Той е толкова многоталантен, че е трудно да се определи точно какво го прави един от най-великите за всички времена. Заедно с Рей Чарлз той е най-великият R&B певец, живял някога. Никой не може да пее така, както той. Като пианист той никога не спира да ме изумява.
Обичам да си мисля, че съм доста добър музикант, но той е в съвсем друга лига.
Някога, когато хората обсъждат историята на музиката, те ще говорят за Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Рей Чарлз и Стиви Уондър - и те ще си останат най-великите“, споделя сър Елтън Джон пред GQ.
Творящ в името на доброто на непълно работно време
„Смятам, че съществуват чудеса заради всичко, с което съм се сблъсквал по пътя си. Отказвам да приема, че съм гений. Да кажа, че съм достигнал своя връх, е все едно да кажа, че Бог вече не може да ме използва - а аз просто не вярвам в това“, казва многократно пред американската преса Стиви Уондър.
На 30 август 2024 г. големият музикант издава първата си нова песен от четири години - „Can We Fix Our Nation’s Broken Heart“, а миналата година е хедлайнер на фестивала Lytham в Литъм Сейнт Анс, Ланкашър, Великобритания. Към днешна дата той е известен и със своите благотворителни инициативи - редовно подкрепя различни каузи чрез своята музика и публични изяви. Уондър събира средства за борба с глада в Африка и подпомага American Foundation for AIDS Research.
Може би по-голямото му постижение е приносът му към кампанията за обявяване на рождения ден на Мартин Лутър Кинг за национален празник в САЩ. Усилията му не се ограничават само с песента „Happy Birthday“ - той посещава митинги и събития за набиране на средства между 1979 и 1983 г., когато законът е подписан от Роналд Рейгън. Някои от речите и изпълненията на Стиви Уондър на тези събития са толкова въздействащи, колкото и текстовете, които пише по това време.
„Една отчаяно необходима молитва за мир. Не любовна песен между теб и мен, а песен, която ще издигне Вселената до най-високите небеса. Къде е нашата любовна песен? Изпитвам отчаяна нужда от песен за любов, за мир, за надежда – за теб и мен, за тях и за нас. Нека преминем от думи към дела и поведем другите към едно по-добро и велико място“ – пее той по повод Международния ден на Нелсън Мандела.
Неговата музика, неговото послание и самото му съществуване са противоотрова срещу цинизма. „Почти можеш да усетиш топлината, която се излъчва от Стиви.
Той е пример за способността на човек да триумфира над несгодите.
Може би затова излъчва такава позитивност. Той е щедър и добър човек, който е използвал музиката си, за да направи живота на другите по-добър. Хората не могат да не отвърнат с любов и обич“, каза сър Елтън Джон пред GQ.
