19 Jan 2026

Суки Уотърхаус доказва, че романтиката още има бъдеще с новия си албум Loveland

  • 43
Суки Уотърхаус доказва, че романтиката още има бъдеще с новия си албум Loveland
© Miles Aldridge
Шрифт:
Принтирай

В новия си албум певицата, актриса и модел Суки Уотърхаус ни дава ключа за сърцето си и ни превежда през земята на любовта, в която ще срещнем и щастие, и самота, и разочарования. Loveland е джубокс (така се казва и седмата песен от албума) от емоции – една след друга се редуват песни, в които Суки сякаш е недостижима в своята самоувереност, и такива, в които я виждаме ранима, носталгична и размишляваща за изпуснатите шансове в любовта. Освен любовта, централна тема в албума е и съчетаването на семейния ѝ живот (преди две години английската певица стана и майка) с разцъфващата ѝ кариера. По отношение на звученето Суки за пореден път открива баланса между музикалните си вдъхновения от миналото (сред които PJ Harvey, The Replacements, Fleetwood Mac) и съвременния поп. 

Снимка: профила на Суки Уотърхаус в Инстаграм

Loveland бележи важна стъпка в творческия път на Суки. Това е първият ѝ албум, издаден от звукозаписната компания Island Records, която представлява някои от най-актуалните поп звезди в момента (Сабрина Карпентър, Чапъл Роун, Оливия Дийн). Възможно е феновете на предишните два албума на Суки да са скептични към замяната на независимия лейбъл Sub Pop с Island Records, но опасенията са напълно неоправдани. Новата музика на Суки не губи от специфичното си инди звучене, а продължава да го утвърждава като своя запазена марка.

Loveland е изтъкан от запомнящи се мелодии, закачливи текстове и щипка от бохемския дух на 60-те. Песни като Jukebox и Back in Love правят албума подходящ за приповдигане на настроението, но това в никакъв случай не означава, че Loveland е повърхностен. В него ще чуете и откровени, докосващи изповеди като песните Weirdo и Seasons. В следващите редове ви представям по-подробно някои от песните в албума, които оставят най-голямо впечатление.

Back in Love

Още първата песен от албума ни потапя изцяло в романтичната, пъстра вселена на Loveland. Back in Love e ода за любовта, имаща силата да преобразява света ни и да ни кара да виждаме красивото навсякъде около нас. Основната тема е преоткриването на любовта не само към човека до теб, но и към живота, както и към самия теб: Oh, I'm loving my lust for life/ Turning the dark to light/ Happiness hits me when/ I'm back in love again. Жизнерадостната песен идеално описва моментите, когато щастието отново ни връхлита след дълъг период, през който сме се чувствали изгубени или потиснати. 

Any Man

В Any Man Суки самоуверено заявява, че може да има всеки мъж, когото си пожелае: I can have any man at all/ Got a special touch, I’m not doing much/ Just second nature, baby. Няма смисъл да търсим особена дълбочина в текста, защото силата на песента е другаде. Всички понякога се нуждаем от леко повдигане на самочувствието. Any Man е от песните, които се справят перфектно именно с тази задача. Сексапилното звучене допълва закачливия текст, а заразителната енергия на Суки създава усещането, че и ние самите можем да покорим всяко сърце по пътя си. 

Notting Hill

Notting Hill внася с пълна сила носталгичното чувство в албума. В песента си проличава специалната връзка на певицата с лондонския квартал – там тя живее през голяма част от 20-те си години. В интервю за Variety тя споделя: „Всеки път, когато идвам тук, се връщам към онази, която бях някога. Докато растях, винаги си представях, че Нотинг Хил ще е мястото, където ще се превърна в жена. И точно така се случи. Суки допълва още: „Апартаментът в Нотинг Хил беше мястото, където държах матрака си на пода, както и първото си пиано и китара. Мястото, където за първи път открих уединението, за да започна да пиша. Романтичният текст на Notting Hill неизменно кара и нас да си мечтаем за сюжет като от едноименния филм с участието на Хю Грант и Джулия Робъртс: I bring you breakfast back to bed/ You're my favourite flavour/ You light a cigarette instead/ My gosh, you're shameless.

When I Get Drunk (I Want You Boy)

Любовта понякога е точно толкова опияняваща, колкото и алкохолът. Тя може да ни отведе до ирационални, та направо и глупави решения. When I get drunk, I want you, boy/ Don't matter how you treat me so bad, пее Суки в шестата песен от Loveland, описвайки ситуация, през която сигурно много от нас са преминавали – знаем, че даден човек не е правилен за нас, но чувствата все пак ни теглят към него. 

Almost 

Ако досега не е станало ясно, любовта в Loveland има много лица. В песента Almost виждаме още едно от тях. Тук Суки пее за неслучилата се любов, която е била на едно почти. Обикновено мисълта за хората, с които сме се разминали, не иска да напусне ума ни, колкото и да се опитваме да я прогоним, и неизбежно започваме да си задаваме купища безсмислени въпроси: Am I the idiot that didn't take chances?/ Am I hopeless or was it kinda romantic?/ If it was nothing, how'd we let it get so damn close?“. Песента улавя чудесно това чувство и със сигурност много слушатели ще могат да се припознаят в нея. 

Weirdo 

Финалната песен от албума е може би и най-откровената. В тази нежна любовна балада Суки пее за високата цена на сбъднатите мечти. Тя и партньорът ѝ (актьорът Робърт Патинсън) са постигнали целите си – той е на снимачната площадка, а тя има концерт някъде в Тексас и пее песни за него. Въпреки това ѝ липсва времето, което двамата прекарват заедно: You're on the other side of the globe/ I'm missin' my favourite weirdo. В интервю за Rolling Stone певицата споделя: „Тази песен ми носи успокоение. В нея сякаш е заложено усещането, че отново ще бъдем заедно. Можем да се занимаваме със своите си неща и да сме разделени, но сме достатъчно силни – свързва ни онази невидима нишка“. 

Това, разбира се, са само част от 14-те песни (+1 бонус парче), включени в Loveland. Ако сте любителите на алтернативния поп, примесен с вдъхновения от миналия век, ви препоръчвам да отделите 40 минути от уикенда си, за да се насладите на целия албум. 

Суки Уотърхаус доказва, че романтиката още има бъдеще с новия си албум Loveland
Предишна Подписана графика на художника Дейвид Хокни бе продадена за над 40 000 британски лири