Слънцето бавно се скрива зад сградата на НДК в последния ден на февруари, докато хиляди почитатели на диско-поп музиката от 80-те бързат да заемат местата си в Зала 1. Всички те са тук, за да посрещнат световната музикална звезда Томас Андерс – основател и вокалист на „Modern Talking“, който със своя дълбок глас, харизма и сценично присъствие призовава поколения наред да „слушат сърцата си“ вече цели 40 години.
Вечни хитове на популярната немска група като „You're My Heart, You're My Soul“, „No Face, No Name, No Number“, „Atlantis Is Calling“ и „Brother Louie“ не спират да звучат в световните радиа и да повдигат настроението ни дори в най-трудните моменти от живота ни и до днес. Въпреки окончателното разпадане на „Modern Talking“ през 2003 г., Томас Андерс продължава да ги изпълнява на живо и да приковава погледите на милиони с любовта си към сцената и към музиката, която носи
духа на онези „малко по-безгрижни времена“, изпълнени с повече смях, споделяне и танци до зори.
Снимка: Alex MTalking
Само часове преди своя 63-ти рожден ден той зарадва българската публика с грандиозен спектакъл, посветен на 40-годишния триумф на най-емблематичната диско група. В навечерието на най-цветния сезон – пролетта, Андерс се завърна в сърцето на София, за да ни поведе на красиво музикално и визуално пътешествие, което ни остави без дъх и думи дълго след последния звук на синтезатора и ни изпълни с жажда за още много бягства от забързаното ежедневие – в ритъма на 80-те.
„Добър вечер! Колко е хубаво да се завърнеш при хубави хора!“,
каза видимо развълнуван той, малко след като беше посрещнат на сцената на Зала 1 на НДК с бурни аплодисменти. „Сигурен съм, че си спомняте добре парчетата, които съм ви подготвил тази вечер. Надявам се да пеете с мен и да им се насладите“, сподели той и добави, че изпитва невероятно удоволствие да пее за хората и да вижда техните усмивки. Това признание стопли душите на многобройната публика и постепенно всички в залата започнаха да се изправят на крака, следвайки всяка негова смела стъпка в музиката през годините, илюстрирана от носталгични видеопрожекции и елегантни светлинни ефекти.
„Скоро направих проучване и се оказа, че имам повече от 600 записани песни – можете ли да повярвате?“,
каза Андерс, преди да изпълни една от най-новите си музикални творби – „The Journey of Life“, която предизвика море от реакции. „Изглежда толкова добре за възрастта си – може би тайната му е, че наистина обича работата си и не спира да твори, въпреки всичко и всички“, прошепна едно младо момиче до мен на трудноподвижния си баща, докато заедно с него гледаше внимателно видеото към песента, събиращо спомени от детските му обиколки на земното кълбо. С това парче известният изпълнител ни позволи да надникнем в най-съкровените кътчета на сърцето му и ни напомни, че си струва да се борим за мечтите си дори след най-гъстата мъгла.
Снимка: Alex MTalking
Най-емоционалният момент за мен от вечерта беше изпълнението в нов аранжимент на една от най-красивите балади на „Modern Talking“ – „Give Me Peace on Earth“. Толкова актуална, истинска и красива – тя полетя из огромната зала и разчувства силно всеки един от публиката. „За децата любовта е всичко, от което се нуждаем“, пеехме заедно с Томас, молейки се за едни по-добри дни, в които думата „смирение“ ще има по-голяма стойност. В този момент си припомних срещата ми с писателката Мария Лалева, която ми каза:
„Човекът не е роден, за да бъде притискан, а за да разгръща пласт след пласт всичко, с което е дошъл на този свят“.
В края на концерта голяма част от публиката се втурна към сцената, за да му поднесе подаръци и да му благодари за незабравимата емоция, която им подари. „О, тази песен! Мама ми е разказвала какъв фурор е предизвикала премиерата ѝ!“ – сподели едно момиче на своята приятелка, малко преди и двете да запеят с цяло гърло „Cheri, Cheri Lady“. „Вземете шанса за романтика, вземете сърцето ми“ – популярният изпълнител ни подари хиляди частици от таланта си, които ни накараха с нетърпение да очакваме следващата си среща с него през лятото край морския бряг.
„Happy birthday to you“ – изпратихме с празничната мелодия рожденика, запътвайки се с усмивка към изхода. „Колко бързо мина времето – сякаш преди секунди влязохме в залата! Така е, когато изпълнителят е откровен в творчеството си“ – възкликна един господин, гмуркайки се в тълпата пред мен, а в моята глава изплуваха думите на Данчо Карджов: „Душата на музиканта го прави забележим, а не изключителните му умения“.
