През изминалия уикенд на сцената на Албанския театър в Скопие, Северна Македония, се състоя премиерата на драмата „Носорози“ от Йожен Йонеско под режисурата на Васил Василев с хореограф Росен Михайлов, сценограф - Мария Кунчева, и музика - Милен Апостолов. Йожен Йонеско постига своята художествена слава в Париж, когато през 1959 г. написва тази пиеса в духа на „театъра на абсурда“. Освен хумора и подигравката с банални ситуации, драмите му внушават усещане за самота и незначителност на човешкото съществуване.
Произведението „Носорози“ на Йожен Йонеско е написано в следвоенния период, когато ужасите и травмите от Втората световна война все още са силно присъстващи в съзнанието на европейците. Пиесата отправя
критика към манталитета на буржоазията, който способства за възхода на тоталитарните режими.
В нея жителите на малък провинциален френски град се превръщат в носорози, а единственият човек, който не се подчинява на тази масова метаморфоза, е централният персонаж Беранже (в ролята – Шкельким Ислами). Той е обикновена, тревожна личност, която първоначално е критикувана заради пиенето, закъсненията и безгрижния си начин на живот, а по-късно – заради нарастващата си параноя и обсебеност от носорозите. В тази драма Йонеско силно изразява страха си от идеологическия конформизъм.
Какво гласи част от рецензията на театралния критик Емин Аземи от Северна Македония:
„Това е карикатурно описание на един ужасяващ и неразбираем свят, в който човешката цялост е застрашена – реалност, която е едновременно реалистична и фантастично оформена - с персонажи, наподобяващи кукли, провокиращи противоречиви реакции у публиката.
В европейската преса тази драма често е интерпретирана като отговор и критика към внезапния възход на фашизма и нацизма в събитията, предшестващи Втората световна война, и изследва темите за конформизма, културата, отговорността, логиката, масовите движения, манталитета на тълпата, философията и морала.
Режисьорът (гост от България)
Васил Василев обаче успява майсторски да предложи нов сценичен прочит на тази драма,
поставяйки я и в съвременен контекст. Пиесата сякаш ни приканва да не ставаме част от стадото, да не се подчиняваме на мнението на мнозинството от прост страх да не бъдем съдени, и да не започваме да затваряме очи, за да защитим кариерата си…Посланието на драмата е свързано с естествената склонност на всяко човешко същество да се асимилира в група – хора със сходен начин на мислене, но тази група не бива да бъде причина за загуба на индивидуалността заради хаотичните обстоятелства, при които човек се сблъсква с дебелата стена на абсурда и безсмислието на живота. Въпреки това съществува надежда, която хората съхраняват чрез солидарност помежду си, за да се противопоставят на дехуманизацията и тенденциите, водещи към разрушаването на човешката природа.
Актьорският състав, ангажиран в този проект, заедно със сценографията и музиката, създадоха една блестяща сценична „симфония“, в която ясно се откроява пластичността на изграждането и преобразяването на персонажите, както и анатомията на една подвижна визуалност в рамките на напреднала режисьорска концепция“.
„Носорози“ е вторият международен проект на Васил Василев за последните две години. През 2024 г. в рамките на „Световен театър в София” на сцената на Народен театър „Иван Вазов” беше показана неговата версия на „Дон Жуан” по Молиер с актьорите от Националния театър в Ниш, Сърбия.
