Въздушната снимка в широк план е всяка фотография, заснета от височина, която разкрива красотата на Земята отвисоко и кара хиляди хора да притихнат пред величието на природата. Днес това визуално изкуство най-често свързваме с модерните дронове, с които както професионални фотографи, така и любители експериментират, стремейки се да уловят необикновени гледни точки и внушителни пейзажи. Но задавали ли сте си въпроса кога всъщност се е зародила тази идея? И как хората са успявали да снимат от въздуха, без да разполагат със съвременното технологично оборудване?
Някъде там, отдавна, високо, високо...
Снимка: Metropolitan Museum of Art
Според изследване на Паула Амад от 2012 г., публикувано в списание History of Photography, малко след възникването на комерсиалната фотография в средата на XIX век, смели авантюристи започват да изпращат фотоапарати към небето с помощта на балони, хвърчила и дори ракети. Френският фотограф Гаспар Феликс Турнашон, по-известен като „Надар“, е автор на първата успешна въздушна снимка, направена през 1858 г. от балон с горещ въздух, издигнат на 262 фута над района на Париж. За съжаление оригиналните му кадри са изгубени и така най-старата запазена въздушна фотография се приписва на Джеймс Уолъс Блек - заснета само две години по-късно от привързан балон на 2000 фута над Бостън.
По-късно Джордж Лоурънс усъвършенства метода за създаване на панорами от високо, като закрепва широкоформатни фотоапарати с извити филмови плаки към хвърчила, пише списание „Тайм“.
Най-известната му снимка запечатва щетите, причинени от опустошителното земетресение в Сан Франциско през 1906 г.
Снимка: Library of Congress
Той използва 17 хвърчила, за да окачи фотоапарат на 2000 фута във въздуха и да заснеме изображението.„Експозициите се правеха чрез електрически ток, пренасян през изолираната сърцевина на стоманеното въже на хвърчилото. В момента, в който затворът щракнеше, се освобождаваше малък парашут. При този сигнал снимката се правеше, хвърчилата се сваляха и фотоапаратът се зареждаше отново.“, обяснява Бомонт Нюхол, първият куратор на фотографията в Музея за модерно изкуство, в книгата „Airborne Camera: Светът от въздуха и космоса“.
Публикувани във вестници из цяла Америка, снимките на Лоурънс са „много ранен пример за въздушна новинарска фотография - а може би и първият“, казва Уилям Л. Фокс, директор на Музея на изкуствата в Невада.
Снимка: Rorhof/Stadtarchiv Kronberg
По същото време пионерите в областта на въздушната фотография в други части на света експериментират с други методи. През 1903 г. германският инженер Алфред Маул изстрелва ракета, която, след като достига височина от 2600 фута само за осем секунди, изхвърля камера с парашут. Тя заснема изображения по време на спускането си. Същата година немският аптекар Юлиус Нойброннер, заинтересован от проследяването на гълъбите, които разнасяли рецепти, прикрепя към тях миниатюрни камери, за да следи маршрутите им. Той използва птиците, за да заснеме кадри на Международната фотографска изложба в Дрезден, които по-късно превръща в пощенски картички.
Бумът на въздушната фотография по време на Първите световни войни...
Снимка: Getty Images
През 1908 г. операторът Л. П. Бонвилен прави първата известна въздушна снимка от самолет, прелитащ над Франция. Малко след това Първата световна война обхваща света и военните бързо осъзнават стратегическото предимство на актуалните въздушни снимки от бойното поле.
Самолетите започват масово да се оборудват с камери, с което се ражда въздушното разузнаване.
С напредъка в авиацията и фотографията летателните екипажи започват да достигат все по-отдалечени райони и да се завръщат с ценна визуална информация за вражеските движения и стратегически планове. По време на Втората световна война въздушните снимки и видеозаписи се превръщат в неотменна част от медиите. Прочутата фотографка на списание LIFE Маргарет Бурк-Уайт
става първата жена, летяла с американски боен екипаж над вражеска територия, когато отразява атаката над Тунис, както е обявено в броя от 1 март 1943 г.
Снимка: Getty Images
Краят на Втората световна война и началото на Студената война водят до още по-значителен напредък във въздушната фотография. Първата известна снимка на Земята, заснета от космоса, е направена на 24 октомври 1946 г. с помощта на заловена нацистка ракета, изстреляна от територията на Ню Мексико. Стремежът на Съединените щати и Съветския съюз да надминат взаимно постиженията си в областта на космонавтиката води пряко до развитието на сателитната фотография — най-съвършената форма на безпилотна въздушна визуализация.
Силата на тази технология да шпионира противника или да предупреждава за предстояща ядрена атака не убягва на световните лидери. „Ако космическата програма ни даде само фотографски спътник, той струва десет пъти повече от всичко, което сме вложили“, казва президентът Линдън Б. Джонсън. Днес, по данни на Съюза на загрижените учени, около Земята обикалят над 1700 спътника, които служат за наблюдение, прогнози за времето и много други цели.
От военни конфликти до първата дрон изложба в България...
Снимка: US Air Force
Първите съвременни безпилотни летателни дронове се появяват през 80-те години, разработени от израелски инженери с видеокамери за дългосрочно наблюдение. Малко след това в САЩ създават подобни апарати, които по време на войната в Персийския залив заснемат иракски войници.
Днес, оставяйки настрана темата за военната и спорна употреба на дроновете, те са претърпели огромна еволюция. Във всяка точка на света можем да намерим евтини и лесни за управление дронове, които правят качествени снимки. Това предизвиква истински бум във въздушната фотография – от търговски приложения като снимки на недвижими имоти до артистично изразяване в социалните мрежи. Въпреки всички технологични промени, човешкото желание да види света отвисоко остава непроменено.
Снимка: Константин Кирилов
След дългото ни пътешествие из Америка и Европа, е време да надникнем и къде стои въздушната фотография в България. Тази година през април 17-годишният талантлив фотограф Константин Кирилов
представи първата в страната дрон фотографска изложба „България отвисоко“ в София.
„Исках да покажа на българите колко красива е страната ни от нова перспектива, защото често чувам, че в България вече няма хубави места за почивка“, споделя той пред Actualno. Изложбата му има и благородна кауза - всички средства от продажбата на снимките ще бъдат дарени за изграждането на специална подвижна рампа в жилищен блок в Перник, която ще помогне на млад младеж с увреждания да се придвижва по-лесно и свободно. Талантливият фотограф планира съвсем скоро да представи своето изкуство в Пловдив и по Черноморието, така че всички, които все още не са имали възможност да се докоснат до неговите творби, скоро ще имат този шанс.
