Любовта е музика и музика е любов. Затова в днешния Ден на влюбените ви срещаме с една жена, която жевее музика. Едит Пиаф… Тоест Вера Шандел в образа на Едит Пиаф – кралицата на френския шансон.
Преди точно година се срещнах с Вера на премиерата на филма „Есента на ловеца“, в ролята ѝ на продуцент. Сега обаче разговаряме за нов проект, в който ще я видим в пълния ѝ блясък – на сцената, изпълняваща любима музика.
Тя и екипът ѝ са в трескава подготовка на спектакъла „Животът на Едит Пиаф“, който включва някои от най-знаковите песни на легендарната френска певица, подредени в сценична линия, която следва ключови моменти от живота и кариерата ѝ. За него, за наследството в изкуството и работата ѝ по проекти, които я правят жива, ни разказва самата Вера в следващите редове.
– Това не е първият път, в който правите трибют на голямата френска звезда – какво ви привлича в личността и музиката ѝ?
– Привлича ме основно начинът, по който Едит Пиаф, въпреки тежката си съдба, изживява живота си в радост и смях. Както всеки човек, е имала и възходи и спадове, но способността ѝ да се наслаждава на настоящия момент ѝ е дала възможност да мине през всичко с много хумор и завидна лекота. Музиката ѝ, от друга страна разказва по-драматични истории, но такава е била епохата, това са били темите - любов, страдание и сила.
Има голям контраст между Едит на сцената и Едит в живота –
това искам да покажа и споделя с публиката.
– Това е спектакъл, в който вие, не просто изпълнявате песните, но и влизате в образа на Едит Пиаф – нужно ли е да познаваш добре личния и професионален път на един изпълнител, за да можеш да го представиш добре на сцена?
– Основното, което ме води е вдъхновението, което артистът ми дава. Познавам голяма част от творчеството ѝ още от малка, но имах грешна представа за личността. Сега, като че се срещам с нея, в нейната интимност, я разбирам. И с благодарност към всичко, което е, я разказвам такава, каквато я усещам, дълбоко в себе си. Без това, не бих могла да я представя въобще.
– През декември 2023 г. представяте друг спектакъл с нейни песни и то първо във Франция – виждате ли разлика във възприемането му от различната публика – в родината ѝ и у нас?
– Представянето в зала 1 на Юнеско бе огромно предизвикателство – Едит Пиаф, изпълнявана от българка пред френска публика! Радвам се, че хората посрещнаха нашия прочит с много аплодисменти и излязоха с усмивка на лице от залата. За тях Пиаф е като посланик на френската култура, а в България има хора, които не я познават. А нейните български почитатели, с търпение очакваха да направя нейн трибют. Всъщност те ми дадоха идеята да създам този биографичен спектакъл.
– А с какво ще е по-различен този спектакъл?
– Сега погледът е друг – предаване в поколенията. Тя се е грижела младите таланти да намират изява и по неин пример ще представим нечуван млад глас – Александра. Ще срещнем на сцената три поколения, като
специален гост ще бъде легендарната българска звезда Мими Николова.
И всичко това, облечено в любовта и вярата, които са движели Пиаф през нейния живот, както и способността ѝ да кара хората около себе си да се смеят и забавляват. Да не пропусна, че музикантски, най-новото е, че ще изпълним нейни песни на три гласа, аранжирани от Ангел Заберски.
– Как се подготвяте и как избирате кои точно песни да включите от цялото богато творчество на кралицата на френския шансон?
– Потъвам в нейния живот, пропивам се от гласа ѝ, движенията ѝ. Усещам музиката ѝ. Заедно с Марияна Арсенова изграждаме историята по песни, които напомнят за нейни преживявания, за хората, които е срещнала по пътя си. С Ангел Заберски подреждаме музикалната форма на спектакъла и така в един момент се получава едно цяло, което ще ви представим на 20-ти март в зала България.
– Любопитна подробност е, че не за първи път решевата такова ваше събитие да бъде с определен брой билети-подарък - вход свободен - за тези, които са под 20 и над 80 г. – защо?
– Не случайно звездите са звезди – останали са във времето, защото носят нещо ценно. Имам възможност да го видя и споделя с публиката, и благодарение на финансовата подкрепа на Столична Община, може да си позволим да подарим на по-възрастните – радост, а на по-младите – ново запознанство. Имам две случки, които ме карат да отварям широко вратите за тези две възрастови групи – едната е, че
моя почитателка на над 80 години пътува от Бургас за концертите ни.
Те със сигурност я изпълват с енергията от младостта ѝ – това е безценно. И втората е, когато приятели на сина ми, когато беше на 15 г., дойдоха след концерт и ми казаха, колко много им е харесало и дали мога да им споделя моя плейлист. Младите имат право да познават класиката.
– На сцената се качвате заедно с Ангел Заберски трио, с които си партнирате от години – какви са предимствата и недостатъците на това да работиш с приятели?
– Благодарна съм, че работя с Ангел Заберски Трио. Нашата връзка започна професионално и след това стана приятелска. Това са едни от най-добрите джаз музиканти и за мен това носи само предимства – звучи прекрасно, на сцената ни е много весело и след толкова години съвместна работа (тази година те стават 15!) имаме изключителен синхрон и хармония помежду си. Обичам ги с цялото си сърце – и Ангел, и Борето, и Стунджи! Недостатъци – не се сещам – всички хора сме уникални и като го знаем, можем спокойно да си работим заедно, без да си пречим.
– Наскоро в София гостува група, която пресъздава легендарните „Бийтълс“ и има още немалко примери за съвременни изпълнители, пряко повлияни от музиката на миналия век – мислите ли, че има завръщане към тази стилистика и музика?
– Винаги ще се връщаме към доброто минало, защото то, когато е добро, е и настояще. Всеки придава нещо свое, когато изпълнява музика от миналото – и това я осъвременява. Това важи и за стилистиката – важно е как я предаваме – когато е със сърце, тя се възприема извън времето.
– Говорим си в дните около рождения Ви ден – обикновено как отбелязвате празника?
– Обикновено с танци. Това е мое любимо занимание и когато имам възможност го практикувам и споделям с огромна радост.
– А откъде се заражда интересът Ви към франкофонската култура?
– Франкофонски възпитаник съм. Съзнателното ми детство мина в Алжир, във френска и арабска култура – нося я в сърцето си и тече във вените ми. От там и интересът ми.
– Правили сте спектакъл и с песните на Марлене Дитрих – имате ли планове да „съживите“ и друга световна икона в бъдеще?
– О да! „Животът на:“ е поредица, чието първо издание е Едит Пиаф. След това ще направя и Марлене Дитрих в тази форма. После бих се обърнала към Далида, Мерлин Монро, Жозефин Бекер. Бих разкала и за Шарл Азнавур и още много други, чието творчество и живот са ме докоснали.
Всички са добре дошли на този празник на френската музика, творчеството на Едит Пиаф и любовта към живота и изкуството. Датата е 20 март 2026 г., а мястото – зала „България“.
