„Без бряг е времето. О, скръбен дял, нима аз бих те в брегове сковал?“ - възкликва героят на Уилям Шекспир - Хамлет. Още от първия „дъх“ на цивилизацията ни човекът осъзнава, че времето няма начало, няма и край, а сме осъдени да се губим в хиляди часове, дни, седмици, месеци и години чак до края на живота си. Никой няма властта да го окове във вериги и да го направи своя собственост, но пък всеки има пълната свобода да го измерва, анализира и етикетира.
Актьорът и режисьор Никола Стоянов, известен с ролята на Тино в сериала „Революция Z“, ни подтиква да разсъждаваме задълбочено по тази безкрайна тема на сцената на Театър „Българска армия“ с авторското си представление „Времето“. „Къде е то, кога е то, какво е то, има ли го изобщо?“ – всички тези въпроси изпълват всяко ъгълче на сцена-клуб „Максим“ и се носят във въздуха, напускайки пределите ѝ. Стоянов спира забързаното, все по-технологично и все по-малко социално време, в което живеем, за близо два часа и ни кани да забавим, да се заслушаме, да усетим как то се разтваря пред очите ни – планирано или спонтанно, през смях или през болка, с носталгия или с надежда – различно за всеки един от нас, стремящ се да подреди своите безброй парчета от спомени, движения и усещания.
Снимка: Борис Урумов
„Търпение... важно е да го проявяваме“ – с тези думи, изречени от актьора Веселин Анчев, започна представлението след една дълга и продължителна пауза на мълчание, която ме накара да чуя дишането си за първи път от много време насам. Впоследствие разбрах, че тези минути на вслушване са ни подготвили за експлозията от емоции, която ни очакваше. Сцена след сцена Анчев, заедно със своите колеги Анастасия Ингилизова, Гергана Данданова, Владислав Виолинов и Тигран Торосян, разпръснаха една голяма купчина от теории за смисъла, ръбовете и формата на времето – но не такава, от която бързо ти се доспива, а такава, която те провокира да търсиш неспирно с любопитство:
„Защо то се превръща във все по-невидим елемент от нашето съществуване?“.
Тяхното изваяно като ръкавица партниране на сцената обещава да приковава всички погледи и да ви остави без дъх за дълго. Докато актьорите се опитват да разберат как работи времето и защо никога не ни стига, пеейки с цяло гърло и разказвайки различни истории, театралната зала се изпълни с оглушителен детски смях на няколко пъти. Така времето не просто „летеше като вятър“, а за миг беше придобило формата на мелодия, която ни кара да забравим за всяка болка и тревога от реалността ни.
Снимка: Борис Урумов
„Времето е пари, а парите време ли са?“ – обръща се към нас, публиката, Гергана Данданова, търсейки отговорите в очите ни. Този и още много други повтарящи се въпроси – като кога спираме да броим или кога се измъкваме от капана на „ще бъдеш“ или „беше“ и започваме да живеем тук и сега – ни зададе актьорският състав на Театър „Българска армия“ по време на постановката. Те събудиха всяка частица от съзнанието ми и ми напомниха колко е важно да намерим
формулата, с която времето престава да бъде въпрос, а се превръща в преживяване.
Авторският проект на Никола Стоянов потиква към анализ и дълбок самоанализ. Посланията му, поднесени с изключителна категоричност от Веселин Анчев, Анастасия Ингилизова, Гергана Данданова, Владислав Виолинов и Тигран Торосян, на фона на чудесната и смислено семпла сценография на Теодор Киряков, въздействат на високи честоти. В представлението ще се изправите пред собствените си страхове и надежди и ще поискате да научите повече за своята собствена роля в света, чийто най-голям враг е времето.
Снимка: Борис Урумов
Излизайки от театралния салон, в съзнанието ми ехтеше репликата: „Мъжете чакат да са готови, а жените – празни, за да предприемат действие“. Тогава се сетих за срещата си с режисьора Стоян Радев, който ми призна:
„Ако човек е честен, ще се съгласи, че самият живот е не друго, а едно такова непрекъснато разминаване.
Това означава, че той е изначално, съдбовно смешен по най-сериозен начин и ако не се смеем, значи лъжем или не живеем“. Какви размисли ще провокира у вас представлението „Времето“, можете да разберете на 18 април в Театър „Българска армия“.
