Пейо Крачолов Яворов – меланхоличен, но затова пък изпълнен с любов към родината, поезията и, разбира се, към жените в живота си – Лора и Мина.
Той е един от най-талантливите и прочувствени родни поети.
Пейо Крачолов, по-късно познат като Пейо Яворов, е роден на 13 януари (нов стил) през 1878 година в град Чирпан. Животът му сякаш е съвкупност от два напълно различни и противоречащи си периода – революционният, който настъпва след като напуска гимназията в Пловдив, където учи и се връща в родния град, и меланхоличния, настъпил след смъртта на Гоце Делчев.
През 1897 година влиза в контакт с Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМOРО). В този период става и
един от най–изявените защитници на идеята за свободата на Македония
и сред най–дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Поетът бележи този етап от живота си с издаването на няколко бунтовни произведения. Знакови творби са „Хайдушки песни”, която е посветена на Гоце Делчев, „Заточеници”, „Арменци” и др.
Междувременно в периода 1897 – 1901 година работи като телеграфист. Именно по пощенските станции Яворов започва да пише своята мрачна, изпълнена с тъга, а същевременно романтична и символистична поезия. С творбите си Пейо Яворов прави наистина силно впечатление на едни от най–видните личности в литературния живот тогава и
става част от литературния кръг „Мисъл”.
Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред” във вестник „Глас македонски”, а през 1901 година издава и първата си стихосбирка „Стихотворения”. През 1907 година е издадена втората му стихосбирка „Безсъници”, която несъмнено и
окончателно проправя пътя към модерната българска лирика.
През това време работи като редактор на вестник „Дело“, библиотекар и драматург на Народния театър.
Две са личностите, които бележат необратимо живота и творчеството на Яворов – Мина Тодорова и Лора Каравелова. Мина е голямата му несбъдната любов – тя умира една 20-годишна. На нея са посветени творби като „Две хубави очи“, „Среднощни вълнения“, „Благовещение” и др.
Поетът преживява тежко случилото се с Мина, но скоро след това среща друга жена,
която ще завладее, но и разбие неговото сърце – Лора.
За нея Яворов пише „Стон”, „Сенки”, „Клеопатра” и др. Както началото на любовната връзка на двамата е изпепеляващо и страстно, то такъв е и нейният край – изпълнен с разрушителна страст. Макар те да се венчават през 1912 година, щастието отстъпва място на съмнението. В края на 1913 година Яворов губи и другата си любима. Лора Каравелова се самоубива.
Пейо Яворов не успява да се пребори с мъката и скоро след това
и той прави опит за самоубийство,
който обаче се оказва неуспешен и вместо да сложи край на живота на поета, куршумът го ослепява. Следва позорен процес, обвиняващ Яворов в това, че той е убил жена си, което напълно сломява духа на поета. На 29 октомври 1914 година той взима голяма доза отрова и се застрелва.
Именно чувствата, които слагат край на Яворовия живот, са движещата сила и на неговия талант. Той завинаги остава
един от най-великите родни поети.
Яворов е лирикът, който успява да пресъздаде две напълно различни и противоречащи си теми в своето творчество. Истински гений на българската лирика.
Почитаме паметта му и отбелязваме 146 години от рождението му с някой от най-емблематичните му произведения.
„Стон“ (на Лора)
Стихотворението „Стон“ е написано през 1906 година и намира своето място в стихосбирката „Подир сенките на облаците“. Заглавието и посвещението насочват към основната тема на стихотворението, а именно любовта в своите две измерения – духовното и плътското. Яворов пише стихотворението „Стон“ в края на живота си, а след смъртта на Лора добавя посвещението към нея.
„Градушка“
Стихотворението е поместено в стихосбирката „Подир сенките на облаците“, издадена през 1910 година. Яворовите творби, посветени на селския живот представят труда през две измерения. Първото е трудът, който носи радост и надежда, а другото е трудът като безкрайна битка с природата и социалната неволя.
„Две хубави очи“
Това е едно от най-добре познатите и обичани произведения на гениалния Пейо Яворов. Животът на поета е силно обвързан с романтиката и съкровените любовни чувства. „Две хубави очи“ е написано по време на престоя на поета в Анхиало.
„Две души“
Стихотворението „Две души“ е част от стихосбирката „Подир сенките на облаците“. Емблематичната творба преплита в себе си двете крайности на неговото съществуване. Лирическият говорител е разкъсван от избора, който трябва да направи между доброто и злото.
„Ще бъдеш в бяло“
Лирическият герой в Яворовите творби е вечно търсещият и страдащ. Такъв е и в стихотворението от символистичния му период – „Ще бъдеш в бяло”. Основна характеристика за любовната лирика на Яворов е драмата на съществуването, трагизмът и дълбоко интимният характер на чувствата, които изпълват влюбеното сърце.
„Заточеници“
Това е произведение от социалния период на Пейо Яворов. Поводът за неговото създаване е изпращането на 40 борци за свободата на Македония на заточение в Мала Азия на 6 юли 1901 година. Първоначалното заглавие „Към Подрумкале” насочва към конкретния повод, но по-късно Яворов го преименува на „Заточеници” (посветено е на Тодор Александров) и по този начин достига до обобщаващ смисъл, насочвайки към съдбата на хилядите българи, заточени извън родината.