Христо Фотев е определян като един от най-даровитите ни и лирични поети – истинско явление в изящната българска словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той – синоним на понятия като море, любов и Бургас.

Днес се навършват 90 години от рождението на големия български поет, чиято биография е изпълнена с парадоксални обрати.

„Още приживе стиховете му приличат на своя създател, а той на фина стъклена чаша. Слаб, невисок, вечно леко приведен, красив, магнетичен за публиката, винаги в черна тениска и черни джинси, митичен, харизматичен, роден за любов и питие,

Фотев се превърна в Малкият принц на любовната ни лирика“.

Христо Фотев сам събира основната част от биографията си в стиховете: „Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас“. През 1940 г., когато той е едва шестгодишен, семейството му се мести в Бургас.

„Фотев е от онези пилигрими, които не са просто поети като другите, а инструменти за поезия. Поезията му е зрелищна, култова, некултурна, неправдоподобна, площадна, но не улична, театрална, но не сценична. Драматична, но не и трагична, достъпна, но недосегаема“.

Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива и военната си служба.

Още с дебютна си стихосбирка „Баладично пътуване“ (1961 г.) Фотев става член на Съюза на българските писатели и

бива признат за поет явление,

като се нарежда сред големите имена на българска любовна поезия, а морето и любовта са централни в неговия лиричен свят, обвит в романтично-бохемски ореол.

През 1965 г. издава стихосбирката „Лирика“ (1965 г.). След близо десетгодишно мълчание през 1978 г. излиза и „Обещание за поезия“. През 1981 г. се появяват две стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“, а през 1989 г. излиза и сборникът му с поеми „Венецианска нощ“.

През 1990 г. Фотев става и главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е две години, а през 1994 г. повторно поема поста драматург на бургаския театър.

„Неподправено нежен към особено беззащитните, Фотев остава да гори и до днес като фосфориращата факла в пещерната утроба на грубостта. Той ни показа как се добива опиума на поезията, остави ни своите неизпълними алхимични рецепти и се завърна в сенките на вечността, във водите на бъдещите ни спомени…“

Творецът е удостояван е неколкократно с Литературната награда на Бургас и с приза „Златен Пегас“. Поетичната му мощ продължава да вдъхновява и съвременните поети, които вече девета година се включват в надпреварата за учредената на името му Национална награда за поезия „Христо Фотев“.