Отново сякаш съм на 10 години и с вълнение преживявам историята на Аладин, лампата, Джина, принцесата. По детски се разочаровам, когато влюбената в Синбад красавица се жертва, за да спаси живота му.
Цялата зала е пълна с деца и родителите им – вече пораснали малчугани, които заедно стават свидетели на предназначеното за най-малките шоу на лед „Аладин и още известни истории от „1001 нощ“.
Снимка: Snezana Popovic
Помните ли приказките на Шехерезада? Тя и нейната история са рамката на целия спектакъл. Разказвайки увлекателно, тя успява да промени властния султан Шахриар. В началото на представлението той казва: „Днес всичко се купува и продава – жена, любов и свобода“, но накрая, докоснат от историите на Шехерезада и влюбил се в нея, той осъзнава, че има неща по-важните от парите и властта. Именно посланията за любовта и страстта към приключенията са основните, които шоуто предава на публиката.
Това не е обикновено театрално или куклено представление за деца. Шоуто е по-скоро фигурно, акробатично и цирково.
Участниците през цялото време са на кънки, макар не на истински лед,
и разказват три истории – на Али Баба, Аладин и Синбад.
Снимка: Snezana Popovic
Публиката стана свидетел на изящни движения, красиви поддръжки, въздушни номера, въртене на огън, които изглеждаха още по-трудни, изпълнени на кънки. Всичко това е в контраст с драматичната музика, която перфектно създава необходимата атмосфера. Костюмите също са красив детайл, допринасящ за цялостното потапяне в света на Близкия изток.
Макар чрез музика, костюми и мултимедия да се бяха опитали да пресъздадат Аграба, Багдад, бурното море или вълшебния остров, на моменти сцената изглеждаше празна и липсата на декори определено беше една от причините за това. През погледа на възрастен, за мен впечатляващите моменти бяха много по-малко, отколкото тези, в които фигуристите допускат неточности, липсва синхрон или нещо на сцената изглежда недовършено или недоразбрано.
Снимка: Snezana Popovic
Всичко това обаче няма значение за едно 10-годишно дете.
Представлението е насочено именно към малчуганите.
Фактът, че цялата зала буквално жужеше от детска глъчка щом на сцената се появи гигантската вълшебна лампа и че след края на спектакъла около НДК имаше безброй малки принцеси и принцове, които имитираха движенията, видени на сцената, е показател за успех.
Снимка: Snezana Popovic
Въпреки всичко, това че децата невинаги имат високи стандарти и очаквания не означава, че не трябва да има качествени детски продукции. Истинското майсторство е в това да представиш една детска продукции и тя да бъде еднакво интересна както за малките, така и за големите, които ги придружават.
Моето 10-годишно аз се наслаждаваше на красивите фигурни движения и моментите, когато цялата зала беше огряна от хиляди светлини от диско топката, но възрастният в мен определено виждаше възможности за развитие. Както и в живота, изглежда, че щастието се намира в баланса между двете.
