България е богата на архитектурни паметници, част от които са съсредоточени в София. Макар много от тях традиционно да будят възхищение у софиянци и гостите на града, други тънат в разруха пред очите ни. Кои са едни от най-забележителните сгради, чието бъдеще остава неясно?
Къщата с ягодите
Къщата е построена между 1927 и 1930 г. за семейството на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Архитект е Георги Кунев. След 9 септември “Къщата с ягодите” е национализирана и бива използвана за нуждите на Румънското посолство. Използвана е и за средище на активисти на ССР. През 1978 г. сградата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение.
Откакто съществува, тя често смята собствеността си. Именно смяната на собственика през 2004 води до това тя да остане необитаема и да започне да се руши. Тогава тя принадлежи на Васил Златев – бивш дългогодишен кмет на Правец, а днес – на неговия син Валентин. От години съдбата на къщата се прехвърля между различните институции. През 2015 година бизнесменът Валентин Златев получава позволение от главния архитект на район „Оборище“ за основен ремонт и реконструкция. Кметът на София обаче не позволява тя бъде
демонтирана, а по-късно и изградена наново –
от общината настояват тя да запази емблематичния си вид в стил сецесион. През 2021 г. отново се появяват спекулации относно съдбата ѝ. Тогава бизнесменът Валентин Златев дори оповести, че е готов да предостави банкова гаранция за възстановяване на сградата в нейния автентичен вид. През 2022 г. дори се твърди, че тя е била пусната в продажба за колосалните 30 млн. лв.
“Червената къща”
След завръщането си от Рим, където живее и твори от 1914 до 1927 година, очарованият от италианската градска среда скулптор Андрей Николов решава да построи в София свой дом ателие. Българският архитект Иван Васильов проектира сградата по скици на Андрей Николов. Още с изграждането си през 1926-1928 година
домът се превръща в средище на будни хора
от България и чужбина, както и на много млади творци.
След смъртта на Андрей Николов през 1959 г. неговите наследници даряват дома на Министерство на културата. Сградата пустее през втората половина на 80-те и през 90-те години на ХХ век, пише redhouse-sofia.org. През 2000 г. Министерство на културата, Национална художествена галерия и Фондация „Гъливер клиринг хауз“ сключват договор за трансформирането на сградата в Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“. В този момент сградата е без врати и прозорци, липсват водоснабдяване, канализация, отопление, електричество и инсталации, боята във вътрешността на къщата е излющена, стените са с трайно нарушена цялост, по-голяма част от фасадите на къщата са унищожени и се нуждаят от основен ремонт, дворът е с напълно унищожена настилка и без вертикална планировка и отводняване, а носещата конструкция на къщата се нуждае от укрепване.
Днес тя отново ще отвори своите врати за посетители и артисти по инициатива на Artvent.
“Двойната къща”
Къщата е построена през 1907 г. по проект на архитект Георги Тодоров. Сградата се състои от две самостоятелни жилища, които са долепени едно до друго. Етажите се свързват чрез вита вътрешна дървена стълба. След 1944 г. в нея са настанени различни квартиранти, като постепенно къщата е занемарена. Интересното в случая е, че тя
губи своя статут на паметник на културата
през 2016 г. Едва година по-късно е разрушена – действие, което буди сериозно обществено възмущение. Няколко месеца след недоволството Министерството на културата, Столична община и собствениците на мястото постигат съгласие тя да бъде издигната отново. Днешната ѝ фасада наподобява старинния стил, но за строежът ѝ, разбира се, са използвани съвременни строителни материали. Тя отново е с най-ниското ниво на защита – “за сведение”.
Къщата на Гешов
На 9 май тази година България осъмна с новината, че в Къща на Гешов (бул. „Патриарх Евтимий“) е пламнал пожар. Паметникът на културата и архитектурата е построен през 1907 г. от арх. Никола Лазаров. В нея е живял Никола Гешов, дипломат и племенник на министър-председателя от 1911 до 1913 г. Иван Евстратиев Гешов.
Собственик на имота е фирмата „Артемида БСИ“ АД. Тя планираше на мястото на културния паметник да бъде построен 7-етажен хотел. През 2004 г. имотът получава виза за проектиране, издадена от тогавашния главен архитект на София Стоян Янев. На нейна база е изготвен съгласуван с Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) проект за изграждане на сграда със смесено предназначение през 2016 г.
Планът предвиждаше да се изгради 7-етажен хотел,
в който северната фасада от Къщата на Гешов да бъде вградена. Като недвижима културна ценност, но с категория „местно значение“, сградата може да промени предназначението си, но фасадата трябва да бъде запазена, предаде БНТ. Идеята на собственика на Къщата на Гешов за 7-етажен хорал обаче не беше осъществена.
Кино “Цанко Церковски”
Първият киносалон на София е построен през 1908 г. като първото му име е „Модерен театър“. През 1909 г. „Модерен театър“ става представител на френската компания „Пате фрер“. То става културен център в годините преди 1944г., пише myhistory.bg. По време на социалистическото управление на страната то продължава да функционира под името „Цанко Церковски“. През 2018 г. пък се тиражира идеята то да бъде превърнато в търговски център. Статутът му е „паметник от местно значение”, което означава, че собственикът е длъжен да запази само външния облик на сградата, но не и предназначението ѝ.
