Шестима българи са били номинирани за Нобелови награди в периода 1901 – 1971 г.  Вероятно много хора биха се запитали защо в архива на Фондация “Нобел” липсва информация за последните 50 години. Нима никой българин не е правил сериозен научен пробив или създал литературна творба, която да промени света? Истината е, че отговорът се корени в устава на наградите. Според него имената на номинираните не могат да бъдат обявявани публично в продължение на 50 години. 

Не по-малко интересен е и въпросът кои са българите, които са влезли в списъка на номинираните. В него

преобладават представителите на литературния сектор

у нас. Първият българин, номиниран за отличието, е Пенчо Славейков. Интересното в случая е, че човекът, който е предложил българския творец, е чужденец. Името му  е Алфред Йенсен – изявен автор, чието име се свързва с Нобеловия институт към Шведската академия. 

Едва 5 години по-късно – през 1917 г. България вече има и втори номиниран – Иван Вазов. За наградата го предлага професорът по история на литературата в СУ “Св. Климент Охридски” Иван Шишманов. 

В списъка с номинираните за литературни постижения дейци се включват още Иван Грозев, който е бил предложен два пъти за заветното отличие. Двойно повече пъти е била номинирана за наградата поетесата Елисавета Багряна – първите три пъти от лингвиста и професор по славянски филологии в Софийския университет Стефан Младенов, а последният – от Анна Каменова (президент на PEN Center България). 

Страната ни може да се похвали и с две номинации за награди в категория “мир”. Те са за Андрей Ляпчев (бивш премиер на България) и Людмил Стоянов (хуманист, антифашист). 

Номинации за наградата

Алфред Нобел подписва завещанието си в Париж на 27 ноември 1895 г. Той уточнява, че по-голямата част от състоянието му трябва да бъде разделена на пет части и

да бъде използвана за награди

в областта на физиката, химията, медицината, литературата и мира за „онези, които през предходната година са донесли най-голяма полза на човечеството“. Тогава семейството му се противопоставя на учредяването на Нобеловите награди, а посочените от него носители на наградата отказват да направят това, което той е поискал в завещанието си. Минават пет години преди първата Нобелова награда да бъде връчена през 1901 г.

Своите предложения за номинации могат да дават единствено конкретни институции и видни специалисти в определени сфери.

От 1974 г. Уставът на Нобеловата фондация гласи, че награда не може да се присъжда посмъртно.

Кой е Алфред Нобел?

Алфред Нобел и тримата му братя получават първокласно образование в сферата на природните науки, езиците и литературата. На 17-годишна възраст той може да говори и пише на шведски, руски, френски, английски и немски език. Нобел се интересувал от литература, химия и физика, заради което баща му решил да го изпрати да учи в чужбина.

В Париж се запознава с младия италиански химик Асканио Собреро, който изобретява нитроглицерина. По-късно, използвайки течността и фин пясък,

Нобел съумява да изобрети динамита.

При един от опитите, които провежда с взривното вещество, загива неговият малък брат. Въпреки това, се предполага, че именно личният му принос към сферата е причината една от категориите, за които се връчва награда, да е химията. 

Въпреки че Нобел е определян като част от средите на изобретателите, неговият втори дом е литературата. Той обичал да чете трудове на философи, теолози, историци и други учени. След смъртта си оставя лична библиотека от над 1500 тома, предимно художествена литература. За Нобел все още напомня и богата колекция от писма,

няколко стихотворения, които сам е написал

в младостта си.

През по-голямата част от живота си Алфред Нобел страда от влошеното си здраве, което в крайна сметка води и до фаталния край на живота му. Той се оплаква от лошо храносмилане, главоболие и периодични пристъпи на депресия. В даден момент той развива и сърдечно заболяване. Естеството на здравословните му проблеми остава неизяснено. Предполага се, че той е бил преуморен или изложен на токсични химикали по време на своите експерименти. Той получава и инсулт, частично се парализира и умира в Сан Ремо на 10 декември 1896 г.