Шестима българи са били номинирани за Нобелови награди в периода 1901 - 1971 г. Вероятно много хора биха се запитали защо в архива на Фондация “Нобел” липсва информация за последните 50 години. Нима никой българин не е правил сериозен научен пробив или създал литературна творба, която да промени света? Истината е, че отговорът се корени в устава на наградите. Според него имената на номинираните не могат да бъдат обявявани публично в продължение на 50 години.
Не по-малко интересен е и въпросът кои са българите, които са влезли в списъка на номинираните. В него
Снимка: nobelprize.org
Снимка: Алекзандър Махмуд
Въпреки че Нобел е определян като част от средите на изобретателите, неговият втори дом е литературата. Той обичал да чете трудове на философи, теолози, историци и други учени. След смъртта си оставя лична библиотека от над 1500 тома, предимно художествена литература. За Нобел все още напомня и богата колекция от писма,
преобладават представителите на литературния сектор
у нас. Първият българин, номиниран за отличието, е Пенчо Славейков. Интересното в случая е, че човекът, който е предложил българския творец, е чужденец. Името му е Алфред Йенсен - изявен автор, чието име се свързва с Нобеловия институт към Шведската академия. Едва 5 години по-късно - през 1917 г. България вече има и втори номиниран - Иван Вазов. За наградата го предлага професорът по история на литературата в СУ “Св. Климент Охридски” Иван Шишманов. В списъка с номинираните за литературни постижения дейци се включват още Иван Грозев, който е бил предложен два пъти за заветното отличие. Двойно повече пъти е била номинирана за наградата поетесата Елисавета Багряна - първите три пъти от лингвиста и професор по славянски филологии в Софийския университет Стефан Младенов, а последният - от Анна Каменова (президент на PEN Center България). Страната ни може да се похвали и с две номинации за награди в категория “мир”. Те са за Андрей Ляпчев (бивш премиер на България) и Людмил Стоянов (хуманист, антифашист). Снимка: nobelprize.org
Номинации за наградата
Алфред Нобел подписва завещанието си в Париж на 27 ноември 1895 г. Той уточнява, че по-голямата част от състоянието му трябва да бъде разделена на пет части ида бъде използвана за награди
в областта на физиката, химията, медицината, литературата и мира за "онези, които през предходната година са донесли най-голяма полза на човечеството". Тогава семейството му се противопоставя на учредяването на Нобеловите награди, а посочените от него носители на наградата отказват да направят това, което той е поискал в завещанието си. Минават пет години преди първата Нобелова награда да бъде връчена през 1901 г. Своите предложения за номинации могат да дават единствено конкретни институции и видни специалисти в определени сфери. От 1974 г. Уставът на Нобеловата фондация гласи, че награда не може да се присъжда посмъртно.Кой е Алфред Нобел?
Алфред Нобел и тримата му братя получават първокласно образование в сферата на природните науки, езиците и литературата. На 17-годишна възраст той може да говори и пише на шведски, руски, френски, английски и немски език. Нобел се интересувал от литература, химия и физика, заради което баща му решил да го изпрати да учи в чужбина. В Париж се запознава с младия италиански химик Асканио Собреро, който изобретява нитроглицерина. По-късно, използвайки течността и фин пясък,Нобел съумява да изобрети динамита.
При един от опитите, които провежда с взривното вещество, загива неговият малък брат. Въпреки това, се предполага, че именно личният му принос към сферата е причината една от категориите, за които се връчва награда, да е химията. Снимка: Алекзандър Махмуд
Въпреки че Нобел е определян като част от средите на изобретателите, неговият втори дом е литературата. Той обичал да чете трудове на философи, теолози, историци и други учени. След смъртта си оставя лична библиотека от над 1500 тома, предимно художествена литература. За Нобел все още напомня и богата колекция от писма,
