Измина повече от век от рождението на Блага Димитрова – един от най-обичаните български автори. Нейните стихове и проза за любовта, себепознанието и женската същност
вдъхновяват поколения вече повече от 70 години.
Родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина в семейството на учителката Марийка Георгиева и юриста Николай Димитров. Освен със своите професии, родителите ѝ се занимават още с търговия, поради което по-голямата част от детството на бъдещата поетеса преминава във Велико Търново. През този период те бързо забелязват таланта ѝ и решават да търсят
по-добри възможности за нейното образование и развитие в столицата.
Така – малко след като е приета в гимназия през 1938-1939 г., стиховете на 16-годишната ученичка – „Зората бие бисерен звънец“ и „Чуеш ли, скършени вейки трещят“ – са отпечатани в списание „Българска реч“. Нейната учителка по литература я запознава лично с писателката Елисавета Багряна.
Любовта ѝ към писането я кара да продължи образованието си в Софийския университет със специалност славянска филология. След усилено изучаване на руски език през 1945 г. заминава да учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, където защитава докторантура на тема „Маяковски и българската поезия“.
Тя не е от писателите, които могат да се поберат в рамка – Блага Димитрова пише поезия, поеми, есета, романи, драми, документална проза и е изтъкнат автор, преводач (Награда на полския ПЕН-клуб през 1977 г. за „Пан Тадеуш“ от Мицкевич; отличие „Лундквист“, 1984 г., за преводи на шведска поезия). Собствените ѝ творби са преведени на повече от 20 езика, а драмата „Д-р Фаустина“ е поставена в норвежкия Ибсенов театър в Осло. За цялостния си писателски труд е отличена с Хердерова награда през 1991 г. Името ѝ е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers.
Освен че никога не се разделя с тетрадката и химикалката, малко преди смъртта си тя става народен представител в XXXVI Обикновено народно събрание. На президентските и вицепрезидентските избори през 1992 г. е избрана и за вицепрезидент за кратко.
„Блага Димитрова беше много умна и сдържана жена – нетипично умна за поетеса.
По-скоро бих казал, че беше умна като философ, като човек на рационалното, а не толкова на чувственото“, разказва пред БТА проф. Михаил Неделчев. Точно така я виждат нейните читатели през призмата на нейните десетки стихове и най-вече романите, нареждащи се сред считаните за най-добрите ѝ творби до днес. Такива са „Пътуване към себе си“ (1965), „Отклонение“ (1967), „Страшният съд“ (1969), „Лавина“ (1971) и забраненият по време на тоталитарния режим роман „Лице“ (1981). По повод 103-годишнината от рождението на талантливата българска писателка, нека си припомним някои от най-вълнуващите откъси от тези творби и отвъд тях.
„Най-тежкото ми поражение би било да допусна да стана завистлива, озлобена, обидена от живота.“ –
„Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.“ –
„Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това изгодно или не, благоразумно, или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.“ – „Отклонение“ (1967)
„Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
Човекът започва да става човек!
Сърцето ми започва да бие като камбана:
Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!
Влюбени от цял свят, съединявайте се!“
– „Отклонение“ (1967)
– Какво наказание си избираш?
– Да помня.
–
Всичко свое нося със себе си! Нищо повече не ми трябва! Нямам нищо за губене. Никой, дори смъртта не може да ми отнеме нищо. И затова не се боя от нея. Смел е оня, който няма какво да губи, няма какво да стиска в шепа!“
Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен. Ако е вярност – да е до заслепение.“
…Всичко а имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко.
Това ти остава.“
– Блага Димитрова, „Всичко”
„Една от най-трагичните форми на отчуждението — да изпревариш своите.“
„Само положително и само отрицателно не дава ток! Така и песимистът, и оптимистът са мъртво деление: плюс и минус. Поотделно не дават искра.– Глухарчето
