На 21 февруари в рамките на „Бисерната поредица“ на издателство „Колибри“ ще излезе сборник с три от най-въздействащите белетристични произведения на Симон дьо Бовоар. Преводът е на Румяна Мл. Станчева, а художественото оформление е на Иво Рафаилов. В изданието традиционно е включена илюстрация на Теодор Ушев.

Новелата „Сломената жена“ (1968) вече е излизала на български през 2007 г., а сега, едно поколение по-късно, тя се връща в съвместно издание с две други проницателни и

авторефлексивни новели на Симон дьо Бовоар – „Благоразумната възраст“ и „Монолог“.

В оригинал трите творби са били част от един сборник с логото на издателство „Галимар“, но на български език се публикуват заедно едва сега.

С тънък психологизъм френска писателка разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и

генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността.

Идейният заряд на „Благоразумната възраст“ съответства на философията на екзистенциализма, като подчертава тезата за иманентната свобода на човешката същност, чиято основа е премахването на страданието. Смъртта играе водеща роля в кратката новела „Монолог“, най-френетичната и „неудържима“ творба в сборника, чийто финал остава неясен до последната страница. Целият живот на главната героиня остава прикован към един юнски вторник, когато намира

17-годишната си дъщеря мъртва след умишлена злоупотреба със сънотворни.

Искряща илюстрация на екзистенциалистката теза за жената, изпаднала в криза, „Сломената жена“ и днес се нарежда сред

най-четените произведения на знаменитата френска писателка, защото в изповеден тон осветява интимните кътчета на женската душевност.

Симон дьо Бовоар (1908-1986) е автор на осем романа и сборници с разкази, както и на важни философски и политически есета. Няколко от нейните романи са издадени в България,

включително признатия шедьовър „Мандарините“, спечелил награда „Гонкур“ през 1954 година,

както и „Кръвта на другите“ и новелата „Недоразумение в Москва“. У нас е издаден и нейният основополагающ философски труд „Вторият пол“, който поставя основите на европейския феминизъм. Бовоар завършва философия в Сорбоната, където се запознава с Жан-Пол Сартр, с когото по-късно живее в свободен съюз. В младостта си Симон дьо Бовоар има романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза),

чиято трагична смърт пречинена от вирусен енцефалит поставя край на тяхната история.

Тази връзка Бовоар описва в автобиографичния си роман „Неразделните“, издаден в България през 2024 г.