По книжарниците в цял свят се появи последната непубликувана досега книга на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес . Заглавието е „През август ще се видим“ и излиза по повод рождения ден на автора, който отбелязваме на 06.03. През април пък се навършват и десет години от неговата смърт. Изданието бе представено в седалището на Instituto Cervantes в Мадрид.
Интересът към последното произведение на носителя на Нобелова награда за литература (1982) е още по-голям именно защото самият той приживе отрича качеството на четивото, като казва:
„не струва и трябва да бъде заличена“.
Двамата синове на писателя – Гонсало и Родриго Гарсия Барча, са решили да издадат книгата, въпреки волята на баща си. Самите те споделят на проведената пресконференция по повод новото издание:
„Помним и още една реплика на баща ни: „Когато умра, правете каквото искате“, така че спим спокойно“, твърди с усмивка Родриго.
Основната причина да покажат изданието на бял свят е, че заедно с литературните агенти и издатели установяват, че съдържанието отговоря напълно на високото качество, на което са свикнали читателите на Маркес, който
работи по нея около десет години.
Синовете му припомнят, че в последния етап на живота си Габриел Гарсия страда от деменция, вследствие на която губи способността да пише, да чете, както и да преценява собственото си творчество. Това, че историята е разказана от женска гледна точка, е последното свидетелство за феминизма на писателя, твърдят още децата му.
Главната героиня в този кратък роман от шест части, всяка от които може да се чете и като отделен разказ, се казва Ана Магдалена Бах. Тя е кръстена е на втората жена на композитора Йохан Себастиан Бах.
„Всяка година на 16 август Ана Магдалена заминава за един ден на острова, където преди осем години е погребана нейната майка, за да сложи букет бели гладиоли на гроба ѝ. Всяка нощ преспива с различен случаен мъж„, гласи анотацията към книгата.
Редактор на книгата е Кристобал Пера, доктор по латиноамериканска литература в Тексаския университет, на базата на петте чернови на самия Гарсия Маркес.
Той е редактор и на двете последни книги,
публикувани преди смъртта на писателя. Това са неговите мемоари „Да живееш, за да го разказваш“ и „Спомен за моите тъжни проститутки„. Именно затова редакторът споделя, че се чувства като „реставратор пред платното на голям майстор“.
В края на книгата Кристобал Пера обяснява творческия процес по достигането до финалната версия, която не е променяна спрямо записките и черновите на Маркес като сюжет. Включени са и няколко факсимилета от страници от книгата с ръчно нанесени от Гарсия поправки. „Прекрасен неочакван подарък за безбройните читатели на Габриел“, обобщават от издателската група Penguin Random House.
