В свое интервю от 1968 г. писателят Дж. Р.Р.Толкин разказва за преживяванията си по време на Първата световна война и за това как те са повлияли на романа „Властелинът на пръстените“.

Романът, чийто първи том е публикуван преди 70 години, днес завладява читателите. „Властелинът на пръстените“ – със сложното изграждане на света и

подробните истории за земи, населени с елфи, хобити и магьосници,

заплашвани от злокобния Саурон, вече се е превърнал в бестселър.

Призракът на смъртта е надвиснал над ранния живот на Толкин и тези преживявания са повлияли дълбоко върху начина, по който той вижда света. Оказва се, че са го вдъхновили и за историите му за Средната земя.

Толкин е роден през 1892 г. в Южна Африка. Семейството му се мести там, тъй като баща му прави кариера в банковата сфера.

Когато е на три години, баща му неочаквано умира от ревматична треска. Тъй като той е издържал семейството, внезапната му смърт води до бедност. Майка му Мейбъл решава да остане в Обединеното кралство и се настанява в евтина вила в село Сарехол, близо до Бирмингам.

Смесицата от селската природа на околността и индустриализирания близък Бирмингам

оказват силно влияние върху пейзажите, които той по-късно сътворява

във „Властелинът на пръстените“.

Толкин е изключително близък с Мейбъл, която обучава синовете си у дома и събужда у него любов към разказите, митовете и ботаниката. Тя възпитава забележителната му дарба за езици. В ранна детска възраст го учи на латински, френски и немски и го

вдъхновява да измисли свои собствени езици

по-късно единствено за удоволствие.

Когато Толкин е на 12 години, Мейбъл е диагностицирана с диабет тип 1, който преди откриването на инсулина през 1921 г. се оказва фатална прогноза. Тя умира на 14 ноември 1904 г., двете осиротели момчета са оставени под опеката на свещеник, отец Ксавие Морган. След това са изпратени при своята леля.

Академичните успехи на Толкин му осигуряват място в Оксфордския университет, където изучава класически науки. По-късно се насочва към филологията заради таланта си към езиците. Когато през 1914 г. избухва Първата световна война, той успява да отложи постъпването си в армията заради обучението си. След като се дипломира на следващата година и се сблъсква с нарастващия социален натиск от страна на роднините си, той е

назначен като втори лейтенант в Ланкаширските фусилиери

и е изпратен на Западния фронт.

Батальонът на Толкин пристига в Сома в началото на юли 1916 г. Битката се оказва един от най-кървавите конфликти в човешката история. Бруталният ужас на окопната война, която преживява там – с нейната

кал, хаос и смърт, оставя незаличим отпечатък върху него

и се превръща в основата на по-нататъшното му творчество.  Загубил е двама от най-скъпите си приятели в Сома.

Опустошените от войната бойни полета на Франция и Белгия могат да се видят в описанията му на адския, пустинен пейзаж на Мордор във „Властелинът на пръстените“. Отзвук от огромните страдания и кланета, на които е бил свидетел – причинени от новите механизирани войни – може да се открие в описанието на

ужасяващите бойни машини на орките и обезлесяването на Средната земя

от покварения магьосник Саруман.

Авторът на книгата „Толкин и Голямата война“ Джон Гарт заявява пред Би Би Си през 2017 г., че според него писателят е използвал творчеството си като вид „екзорсизъм“ за ужасите, които е видял през Първата световна война. Той предполага, че окопната треска не е била единственият начин, по който войната е повлияла на писателя.

Това мнение се споделя и от д-р Малкълм Гуайт, поет и теолог. През 2021 г. той заяви пред подкаста на BBC Great Lives, че „има детайли, които според мен идват направо от преживяното по време на войната. Той е бил травмиран. Мъртвите тела в басейните в блатата, ужасната пустош пред Мордор с отровните изпарения, излизащи от земята. Всичко това е от Западния фронт“, смята той.

По подобен начин опитът на Толкин с дълбокото приятелство, формирано между войниците, които понасят такива жестокости, добавя

фин, значим реализъм към непоклатимата връзка между двамата водещи хобити

във „Властелинът на пръстените“ – Сам и Фродо.

През ноември 1916 г., след месеци на сражения, Толкин се заразява с окопна треска. Тя представлява болест, причинена от въшки. Заради нея е изпратен обратно в Англия. До края на войната почти всички хора, с които е служил в батальона си, са били убити.

Макар че военните преживявания на Толкин може да са допринесли за дълбочината и автентичността на създадения от него митологичен свят, самият автор винаги е твърдял, че

не е написал „Властелинът на пръстените“ като алегория на Първата световна война

или на което и да е друго конкретно историческо събитие.

Фентъзи романът понякога е отхвърлян от някои критици като просто приключенска история за храбри приятели, които се борят с неописуемо зло. „Властелинът на пръстените“ не е възхвала на войната – той е размисъл за това как

смъртта и травмата от конфликта променят необратимо онези, които свидетели на случващото се.

В последната книга, когато хобитите се завръщат в Графството, е отразено премеждието, което много войници, участвали в Първата световна война, изпитват при завръщането си у дома. Те са посрещнати от хора, които не могат да разберат какво са видели и направили и почувствали. Те намират света си променен след битката, а техните събратя хобити не могат да разберат защо Фродо и Сам, които са преследвани от преживяното по време на пътуването си, никога повече не могат да бъдат толкова невинни.