На 14 април преди 44 години света напусна един от най-известните съвременни детски писатели – Джани Родари. Неговите невероятни книги „Приключенията на Лукчо“, „Приказки по телефона“ и „Граматика на фантазията“ се нареждат в съзнанието на мнозина сред първите

най-любими истории от детството.

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в един малък град, в северна Италия, в семейството на беден хлебар, който умира рано. Джани расте в размирното време между Първата и Втората световна война.

От малък той има интерес към изкуствата. Научава се да свири на цигулка и дори с няколко свои приятели сформират трио.  Увлича се по театъра и през живота си няколко пъти се изявява като кукловод.

Като юноша, в свободното си време, вместо приключенски романи, чете произведенията на Ницше и Шопенхауер. Интересува се от личности като Ленин и Троцки.

Всичко, научено от немските философи и френските сюрреалисти, Родари умело вплита в работата си с децата.

Списва си „тетрадка по фантастика“,

където си води различни бележки, очертавайки различни трикове, с които може да се задвижат най-различни думи и образи. Години по-късно след войната същата тази тетрадка ще му служи, когато започне да пише за деца.

Специалната суперсила на Джани Родари е фантазията и специфичния начин, по който той я използва, за да разкаже една история.

Джани Родари пише не точно за деца, а по-скоро опитва да пише от тяхно име, на техния език, гъделичкайки въображението, като често това означава тотално да подкопава авторитета и гледната точка на всички възрастни.

През 1951 г. издава първата си книга – стихосбирката „Книжка със смешни стихотворения“. Втората е „Приключенията на Чиполино“.

През 1970 г. писателят е удостоен с

най-престижното отличие за детска литература –

наградата „Андерсен“ и става световно известен писател на детска литература.

По повод годишнината от смъртта на обичаният детски автор си припомняме лябими негови мисли:

1. „Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

2. „В сърцата си всички имаме по един рицар, изпълнен със смелост, винаги готов за тръгне на път.“

3. „Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“

4. „Всяка от сивите му коси му напомняше за някакво добро дело.“

5. „За да познаете себе си, първо трябва да си представите себе си.“

6. „Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“

7. „В страната на лъжите истината е болест.“

8. „Никога не си позвоялвайте да се плашите от думата „край“

9. „По принцип, наистина ли има такава необходимост от огледала? За да узнаем, дали сме красиви и симпатични, достатъчно е да затворим очи и да питаме своите сърце и ум.“

10. „Думата „истина“ е една от онези думи, които носят в себе си мълния.“