От Пипи Дългото чорапче до Матилда – чудатите измислени герои, които се борят с властта и несправедливостта, са най-запомнящите се. Кат Паунд, от BBC, изследва непреходната привлекателност на

най-добрите герои и героини в детската литература.

Кое е онова, което прави един герой или героиня в детската литература страхотен? В книгите, участващи в нашата анкета, има герои със свръхсила и магически способности, както и обикновени деца, изправени пред необикновени предизвикателства. Дали смелостта, издръжливостта или отказът да се подчинят на общоприетите норми обясняват тяхната популярност сред гласуващите? И дали класическите литературни герои и героини намират отклик у днешните деца по начина, по който са го намерили у поколението на техните родители?

Пипи Дългото чорапче, която се появява на пазара през 40-те години на миналия век, е отчасти повлияна от друга емблематична героиня – Анн от Грийн Гейбълс.

И двете имат червена коса

и склонност към разказване на приказки. Но Пипи е повлияна и от Супермен. Наистина никога не е имало литературна героиня като нея. Свръхсилна, тя се изправя срещу хулиганите, и свръхумна, тя често побеждава неразумните си възрастни. Не само това, но тя притежава куфарче, пълно със златни монети, което означава, че е финансово обезпечена и може да живее живот, освободен от ограниченията на традиционното детство. Нищо чудно, че децата по света я обичаха и продължават да я обичат. Тя е човек, който се бунтува срещу авторитарните норми. Тя поставя под въпрос света на възрастните.

Характерът на Пипи несъмнено е формиран от Втората световна война, по време на която тя за пръв път се появява във въображението на своята създателка Астрид Линдгрен – в една сцена тя се справя с цирков силовак на име Адолф – но също така е продукт на променящите се възгледи за детството. През 1900 г. шведската философка Елън Кий публикува изключително влиятелна книга „Векът на детето“, в която предсказва, че XX век ще бъде период на

прогресивно мислене за правата на децата.

Линдгрен възприема идеята, че децата стават все по-компетентни и все по-силни и все повече се възприемат като личности сами по себе си, и я формулира по много разбираем начин. В отговор на тези идеи Пипи е наречена детето на века.

Но ако тя е рожба на XX век, какво обяснява нейната трайна популярност през XXI век? Тя е почти митичен образ – Давид срещу Голиат. Тя представлява неудачника, децата, срещу по-силния потисник, възрастните. Тя има тези символични качества, които я правят непреходна.

Съвременният прочит на символа на Пипи е свързан със силните момичета и с това, че

Пипи е модел за подражание за момичетата.

Може би не е изненадващо, че Грета Тунберг, друго младо шведско момиче, което оспорва властта на възрастните, беше представена като Пипи.

Пипи е предназначена за деца под 10 години, които оценяват често шантавия хумор в приказките – глупостта е може би недооценено качество на детските литературни герои и героини – но по-големите деца, без изненада, се нуждаят от герои, които отразяват собствения им живот и проблеми.

Децата искат да видят герои, които не се страхуват да говорят за несправедливостите и които имат смелостта да защитават правата на другите. Дали обаче традиционните герои не тябва да бъдат допълнени с нови, които да отразяват проблемите на съвремието?

Според Мари Мозер, собственик на книжарницата „Единбург“ в предградието на Единбург Брантсфийлд, класическите заглавия се купуват от родители, баби и дядовци, които с удоволствие си спомнят за четенето в своето детство. Това не означава, че децата все още не им се радват. Въпреки това, когато са оставени сами, децата ще избират книги, които съдържат герои, с които те самите

могат да се свържат или да се идентифицират,

макар че това не означава непременно, че те трябва да са в съвременна обстановка.

Хари Потър изглежда е популярен и в двата лагера. „Става дума за въстанието на потиснатите, което е класическа тема, и за хората, които се държат прилично, въпреки че хората около теб, възрастните, не се държат прилично“, казва Мозер, когато обяснява универсалната привлекателност на поредицата.

Матилда е друга постоянно популярна героиня. „Мисля, че децата винаги харесват герои, които защитават собствения си гръб. В „Матилда“ има радост. И тя е умна като Хърмаяни“, споделя Мозер.

Мозер смята, че липсата на отговорни възрастни в живота на Матилда също кара децата да се ангажират с нея. Всъщност много от най-популярните детски герои и героини споделят този съдба – те или имат безгрижни или отсъстващи родители,

или са сираци.

„Няма пряк родител, което почти предполага, че любовта им е обусловена от това да бъдеш човекът, който те искат да бъдеш. Винаги има някой, който не ги одобрява, и с това е много по-лесно да се справиш.“

Хубаво е да мислим, че на рафтовете с книги на днешните деца има място както за класически, така и за съвременни заглавия, които предлагат откривателско пътешествие както за родителя, така и за детето.

Книгите са сигурно място,

където децата могат да изследват идеи и да мислят как биха реагирали в опасни или вълнуващи ситуации – а чрез класическите герои те могат да изживеят всякакви потенциални животи.

Това са характеристики, които все още присъстват в днешните герои и героини.

Децата винаги ще обичат смелите герои.

Някой, който е малко нестандартен, но все пак е добър, състрадателен и не се страхува да се изправи срещу потисниците, независимо дали това е училищният побойник или неразумните възрастни.