Отбелязваме 190 години от рождението на  Любен Стойчев Каравелов. Той е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив.

В нея се отбелязва, че Каравелов пътува заедно с баща си по търговските му дела из българските земи и Сърбия. Така събира много впечатления за положението на народа, за неговия бит и нрави, които по-късно намират отражение в творчеството му. Отрано той осъзнава националната общност на българите,

нетърпимото им положение в условията на разпадащата се Османска империя

и необходимостта от отхвърляне на чуждото владичество. През юни 1857 г. с помощта на Найден Геров, заминава за Русия, за да продължи образованието си. Неуспял да постъпи във военно училище, посещава лекции в Историко-филологическия факултет на Московския университет като доброволен слушател.

В Москва Любен Каравелов пише и отпечатва първите си разкази и повести

През 1859 г. става един от организаторите на дружеството на българските студенти в Москва „Братски труд“. От 1860 до 1862 г. участва в редактирането на неговото списание „Братски труд“. През 1861-1862 г. замисля да основе тайна българска патриотична организация („общество“) в Белград за подготовка на въстание в България. Заедно с руския революционер Иван Прижов изработва проект за създаването на организацията.

От началото на 60-те години на 19-и век започва да сътрудничи на руския периодичен печат по въпросите на освободителните борби на южните славяни. Публикува и критически оценки за развитието на южнославянската литература. Заедно с Прижов подготвя и сборник от български фолклорни материали – „Паметници на народния бит на българите“ (1861). В Москва пише и отпечатва първите си разкази и повести, обединени по-късно в

сборника „Страници из книгата за страданията на българския народ“

(1868). С публицистиката и литературното си творчество Каравелов допринася за запознаване на руската общественост с положението на българите, със стремежа им към свобода. Той показва историческата отживялост на османското владичество и зависимостта на българите от Цариградската патриаршия. Освен това – поддържа революционната линия на Георги С. Раковски.

Подозренията на царската полиция за връзките му с руските революционери, подемът в освободителното движение на Балканите през 1866-1867 г.

стават причина в началото на 1867 г. да напусне Русия.

Установява се в Белград като дописник на руските вестници „Голос“ и „Московские ведомости“. Влиза в средите на българската революционна емиграция и на напредничавата организация Обединена сръбска омладина. Установява връзки с тях още в Русия. Заедно с революционно настроените членове на Омладинската организация в Русия „Сръбска община“

замисля организирането на въстание на Балканите, включително и в България.

През пролетта на 1867 г. Каравелов създава Българския революционен комитет в Белград със задача да подготви чети на сръбска територия, които да се включат в евентуално българско въстание. Заедно с членовете на комитета подготвя българска чета от 600 души, влиза в преговори със сръбското правителство и прави опит да я прехвърли през сръбско-турската граница в Северозападна България. Този опит е осуетен от сръбските и турските власти.

През юни 1868 г. е арестуван по обвинение в съучастие в организираното от дейци на Омладината покушение срещу сръбския княз Михаил Обренович (1823-1868) и в остра критика на политиката на Сърбия.

Остава в затвора в Будапеща до 4 януари 1869 г., където пише „Мои братя“ –

обръщение към българските патриоти с програмен характер, което е публикувано по-късно във в. „Народност“. По-късно описва преживяванията си в затвора в книгата „Из мъртвия дом“.

През 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет

През май 1869 г. Любен Каравелов се установява в Букурещ, пише БТА. Там той е поканен от дейците на Добродетелната дружина да поеме редактирането на в. „Отечество“. При подготовката на първия брой възниква идеен конфликт с издателите и той отказва да им сътрудничи.

От 7 ноември 1869 г. издава свой революционен вестник – „Свобода“,

който от 1873 г. продължава под името „Независимост“. От 1872 г. пръв помощник на Каравелов в списването на вестника е Христо Ботев.

През есента на 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК). На Общото събрание на БРЦК (29 април – 4 май 1872) е избран за негов председател. Той ръководи външния център в тясна връзка с Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски.

След гибелта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация той продължава да ръководи БРЦК, но преживява тежки огорчения и разочарования.

През 1874 г. спира издаването на вестник „Независимост“ – орган на БРЦК.

Постепенно Каравелов се оттегля от активна политическа дейност. Критикуван е остро от младото поколение емигранти заради преустановяването на революционния вестник. Напуска БРЦК през лятото на 1875 г., но не остава настрана от подготовката на Априлското въстание (1876).

Публицистична кариера и художествено творчество

През лятото на 1878 г. се завръща в България. Той участва дейно в обществения живот отначало в Търново, а по-късно в Русе. Продължава издаването на списание „Знание“. Замисля ново обществено-литературно издание „Начало“, но здравословното му състояние се влошава. С остро сатирично перо Каравелов критикува политическото и духовното безправие, слабостите и пороците в българския културен и литературен живот,

фалшивия патриотизъм, алчността и парвенющината на забогатялата българска емиграция,

нейната консервативност и неискреното ѝ отношение към борбата за народно освобождение, посредствените литературни творби, просветителските схващания на някои книжовници.

Първият разказ на Любен Каравелов е „Атаман болгарских разбойников“ (1860, на български език под заглавие „Войвода“). Пише разкази и повести със сюжети от живота на съвременните българи, изпълнени с уважение към нравите и бита им, рисува сцени на социална и политическа неправда.

По време на пребиваването си в Сърбия Каравелов написва и издава повести и разкази със сюжети от съвременния сръбски живот. Най-интензивно и целенасочено е творческото развитие на Каравелов в Букурещ. Стихотворното му творчество пък носи белезите на

непосредствените емоции на големия революционер и патриот,

който опоетизира родната природа, възвеличава борбата за отхвърляне на вековния гнет, възпява народното единство, чувствата на обич и тъга на емигранта по родния край. Някои от стихотворенията му се приемат и пеят като народни песни. Сред тях са „Хубава си, моя горо“, „Пролет дойде“, „Стара планина“ и други.

Любен Каравелов умира на 21 януари 1879 г. в Русе.