Писателят Захари Карабашлиев ще дари паричния еквивалент на наградата „Роман на годината“ – 11 хиляди лева – за благотворителна кауза. Това съобщи самият той във Facebook.
Вчера романът му „Рана“ беше обявен за победител в конкурса, който се проведе за втори път тази година, след като първият носител на наградата
Елена Алексиева през месец май я отказа
поради факта, че нейният редактор Борис Минков беше в журито. С променен състав и нови номинации, в които издателство „Жанет 45“ не участва по свое решение, журито избра романа „Рана“. Така Захари Карабашлиев за четвърти път стана носител на авторитетната награда.
Писателят благодари на фонда и написа, че това постижение е особено значимо за него:
„Случайно съвпадение е, че тази дата 11.11. 1918 бележи края на Първата световна война (а романът е свързан с нея). Съвпадение е и празникът на Св. Мина Чудотворец, воинът-покровител на семейството и на сираците (романът е „семеен“, има и герой момиченце-сираче.) Съвпадения…“
„Рана“ е роман за рядко разказвана част от българската история –
войните за утвърждаване на българската нация от началото на миналия век,
засегнали стотици хиляди българи, превърнали мнозина в бежанци и обезкървили нацията.
„Въобще, тази книга е изградена от памет — за хора и за време, но и за език. Тя е изтъкана от човешка, историческа и литературна памет. Във всяко българско населено място има вдигнат паметник, посветен на войните за национално освобождение и обединение. Паметници има, но памет за онова време няма. Срамота е, че
забрава и немара са унищожили паметта за една ранена, но все пак непобедена (тогава) България,
покрусена, но несмазана (все още) от комунистическата власт, все още непокварена, за разлика от днес.
Надявам се „Рана“ – без да има задача или амбиция да е въобще исторически роман — да събуди любопитството на читателите към онова минало, заметено под килима на тоталирната псевдо-история и пропаганда.
Тази книга е посветена на „незапомнените“. И тази висока награда също посвещавам на тях “, пише Захари Карабашлиев.
