„Днес всичко съществува, за да свърши в снимка” – през последния близо половин век тази мисъл е толкова повтаряна, че почти се е превърнала в клише, а мнозина са забравили в чия глава се е родила. Прословутият цитат е от книгата на Сюзан Зонтаг „За фотографията”. Тя включва шест есета и

излиза за трети път на български език

в превод на Христина Кочемидова и Юлиян Антонов, сегашното издание е с логото на издателство „Лист”. Корицата на книгата е дело на Милена Вълнарова.

В този революционен и основопалагащ труд Зонтаг поставя важни въпроси за моралните и естетическите проблеми, свързани с фотографското изкуство. Според нея снимките са навсякъде около нас и тази „ненаситност на фотографското око“ е променила из основи връзката ни със света. Фотографиите имат силата да шокират, да идеализират или да съблазняват. Те

пораждат носталгия и служат като място на памет,

а могат да бъдат използвани и за да ни изобличат или идентифицират. Авторката изследва начините, по които използваме вездесъщите образи, за да постигнем чувство за реалност и контрол върху живота си.

Темите на есетата се завъртат около производството, консумацията и влиянието на образите в модерното общество. Писани през 70-те години на XX век, и до днес с тях започва всяко сериозно изследване на фотографията като културен феномен. Проследявайки историята на фотографските изображения, различните концепции и политически послания зад тях, Зонтаг

засяга чувствителни теми с особена актуалност

и в съвременния свят.

„За фотографията“ е разговор за емпатията при вглеждането в другия и воайорското отношение съм света. За ролята на изкуството и гражданското участие, за естетическите и моралните избори, за които носим отговорност.

„Не би било погрешно да кажем, че

хората изпитват натрапчива нужда да фотографират:

да превърнат самото преживяване в начин на виждане. В края на краищата да преживееш нещо, се отъждествява с това да го заснемеш, а да участваш в обществено събитие, все повече се свежда до това да го гледаш на снимка“, отбелязва Сюзан Зонтаг.

По времето, когато пише есетата,

Зонтаг е лице и душа на бунтарството.

Активна участничка в протестите срещу войната във Виетнам, тя слага подписа си под „Протест срещу данъка върху войната на писателите и редакторите”. Така отказва да плати предложената 10-процентна надбавка за войната във Виетнам. През май 1968 г. посещава Ханой, а след това пише положително за северновиетнамското общество в есето си „Пътуване до Ханой”.

По време на обсадата на Сараево, тя заминава за босненската столица, за да постави там „В очакване на Годо” от Самюел Бекет. Представлението се играе на свещи, защото в Сараево повече от три години няма електричество.