„Писането на поезия е талант, с който човек или се ражда, или не“. Това каза Стефан Цанев по време на представянето на книгата си „Небесна гледна точка“ в Съюза на българските архитекти в четвъртък вечерта, 11 април.

„Писането на поезията е същото като това дали можете да пеете или не можете да пеете. Раждаме се, деца сме първо и едно дете може да пее, другите – не могат. Аз не мога да пея. С поезията е същото – един може да пише стихове, друг – не може, не се е родил за това, няма го това в него“, каза писателят и драматург.

Според него,

ако един човек може да пише стихове, той се ражда с тази способност.

А ако я няма, то дори и да напише стихове, от тях поезия няма да се получи. „Това го казвам, защото съм свидетел през дългия си живот на много нещастни хора, много интелигентни, много добри, които се мъчат да постигнат нещо, което е непостижимо за тях. А е трудно да им го кажеш пряко, защото така им причиняваш огромна болка“, каза Цанев.

Той разказа още, че жените са изиграли много важна роля в неговия живот. По думите му още

от дете е закърмен с книгите заради майка си.

Тя била с полусредно образование, което е било рядкост за онези години и е четяла денонощно, посочи писателят. „Ако съм се заразил за четенето на книги, това го дължа на нея“, каза той.

„Стефан Цанев е един велик поет, в чието време имаме честта да живеем, да четем неговите стихове“, каза по време на събитието Светлозар Желев, ръководител на Националния център за книгата в НДК (НЦК).

„Да имаш такова национално богатство, такъв поет, такъв писател, такъв мъдрец, който със своята енергия, непримиримост, със своята гледна точка – и земна, и небесна, е наистина съкровище. Това ни дава възможност на нас, обикновените хора, да надзърнем отвъд хоризонта, отвъд самите себе си. И още по-важното – да надзърнем в нас самите“, отбеляза Желев.

Той каза, че има милиарди звезди, галактики, може би дори – вселени, а поезията ни свързва с тях.

„Поезията на Стефан Цанев е точно такъв телескоп,

който ни дава възможност да погледнем звездите, от една страна. Или пък да погледнем с бинокъл от 13-ия етаж надолу към обикновения свят, към далечния свят и да започнем да виждаме хората, плъховете, кучетата и дори мравките. Да разгледаме техните общества, да се поучим от тях“, посочи Желев.

„Много благодаря, че България има Стефан Цанев, защото това е много важно, тъй като поне няколко държави ни знаят благодарение на него“, каза издателката Божана Апостолова. Пред публиката

актьорът Владимир Пенев представи три стихотворения от Цанев –

„Автобалада“, „Отдалечавам се“ и „Актриси, връщам се при вас отново“. Произведение от „Небесна гледна точка“ прочете и самият Стефан Цанев.

„Небесна гледна точка“ съдържа стихотворения, които съм писал през ХХІ век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи, пише самият автор за книгата си. „Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял.

Ако те помнят, ако те четат – жив си.

Не те ли четат, не те ли помнят – и да са жив, мъртъв си.“