Модата в романите идва и си отива, както и във всичко останало, а реалистичните форми са изместени от фентъзи, хорър или научна фантастика, за да се върнат отново, когато читателите се заинтересуват от тях. Чарлз Дикенс обаче е от онези творци, които никога не излизат от мода. Може би защото умее да се движи по границата между реалистичното и въображаемото. Той е

един от най-популярните английски автори на XIX век,

а може би и най-популярният. Бил е  много вещ в разбирането си за всички класи на английското общество.

За разлика от Джейн Остин или Антъни Тролъп той предпочита да изследва градските светове и да разглежда проблемите на нисшите класи. Той е един от първите големи автори, които навлизат дълбоко в света на бедността, глада и индустриалното замърсяване.

Той бил

запален по разходките

и наблюдавал околните мъже, жени и деца. Винаги насърчавал някаква форма на социално подобрение, включително по-високо заплащане и образование, но също така и щедрост, грижа и разбиране. И имал страхотно чувство за хумор – понякога то е явно в текстовете му, но винаги е в основата им. Публикува първия си роман през 1837 г. (The Pickwick Papers), а последния си завършен роман (Our Mutual Friend) – през 1865 г.

Умира на 58-годишна възраст,

докато работи върху история за убийство. Повечето от романите му са публикувани под формата на части в седмични или месечни списания. Знаел е, че задачата му е да направи творбите си едновременно популярни и задълбочени и да привлече читатели от всички възрасти и класи.

Тъй като Чарлз Дикенс е все така обичан и четен в съвремието ни, по повод годишнината от рождението му – 7 февруари 1812 г., сме ви подготвили списък с 10 книги на Дикенс, който си струва да прочетете.

1. „Избрана журналистика 1850-1870“

Може да изглежда парадоксално да започнем списъка си с журналистически произведения, но

Дикенс започва като журналист

и никога не спира да бъде такъв. Докато води живот на плодовит писател, неуморен благотворител и доста често актьор, той продължава да се занимава със седмична журналистика и редактира две свои собствени периодични издания – „Домашни думи“ и „През цялата година“. Опитайте се да прочетете „Нощна сцена в Лондон“ от 1856 г., в която Дикенс ни отвежда в Уайтчапъл, където му се струва, че намира пет купчини стари парцали, захвърлени край стените на работническия дом. Това всъщност се оказват жени. Това е една от най-силните му творби. Или пък прочетете „Да лежиш буден“ – известен разказ за съвместното публично обесване на семейство Манингс, женена двойка убийци.

2. „Очерци от Боз“

Отново журналистика, но журналистика, която се превръща в художествена литература. Дикенс взема името Боз от прякора на брат си Огъстъс. Публикувана година преди Виктория да стане кралица и написана, когато е бил в началото на 20-те си години, книгата е толкова жива, толкова топла, толкова комична, толкова страстна.

3. „Коледна песен“

В много отношения тази най-известна от всички негови книги е най-добрата му.

Коледа заема централно място

в неговата представа за света, според която просто опитът да бъдем малко по-любезни един към друг както като индивиди, така и като общество, може да бъде експеримент, който си струва да се опита. Ако досега никога не сте чели книга на Дикенс, бихме ви препоръчали да започнете с известната история за това как Скрудж се превръща от човек, който вярва в парите и властта, в такъв, който вижда силата на любовта. Фактът, че разказът е издържан под формата на приказка, е добра подготовка за по-дългите художествени произведения.

4. „Дейвид Копърфийлд“

Неговият личен фаворит сред романите е книга, която може да накара читателите си да плачат и да се смеят с глас, често на една и съща страница. Тя представлява

нещо като автобиография,

но така, в която цялото семейство е изтрито. Бащата на Дейвид е мъртъв още преди началото на книгата, а майка му умира, когато той е още съвсем малък. И за разлика от Дикенс, Дейвид няма братя и сестри. За ужасните нещастия и жестокости, за които в реалния живот той обвинява родителите си, е виновен злият доведения баща г-н Мърдстоун. В тази книга са описани някои от

най-хубавите герои на Дикенс –

г-н Дик, г-н Микоубър, Бетси Тротууд, а в бурята, която връхлита крайбрежието на Съфолк, е представено едно от най-въздействащите описания на природата.

5. „Големите надежди“

Пип вярва, че е наследил богатство от зловещата мис Хавишам, богаташката от Рочестър, докато всъщност източникът на състоянието му е осъденият Магич, към когото като дете Пип е проявил доброта. Грешката, която главният герой намира за толкова съкрушителна, разкрива пред него и пред нас всички негови изкривени ценности, целия му култ към богатството и статуса. Технически най-съвършената от всички фикции, която е наистина трудна за четене.

6. „Малката Дорит“

В „Копърфийлд“ разточителният баща на Дикенс е представен в добродушната, комична фигура на г-н Микоубър, чиито затвори за длъжници са вид шега. В „Малката Дорит“, действителният опит на г-н Дикенс-старши в затвора Маршалси се превръща в едно от най-силните му зрели произведения. Също толкова ужасно, вероятно защото е било неосъзнато от Дикенс, е изразяването на

дълбока майчина омраза

в образа на госпожа Кленъм. Тя е луда по властта „бизнесдама“, която упражнява контрол от тъмната болнична стая на своята разпадаща се къща. Невероятен шедьовър.

7. „Студеният дом“

В тази книга, както е известно, той сатиризира бавните, корумпирани процеси на правото и Висшия съд. Когато четеш за смъртта на Малката Джо, чистачката на кръстовището, слушаш бавното капене на скуката и дъжда в къщата на аристократа или разгадаваш заплетеността на сюжета чрез живота и смъртта на обществения адвокат г-н Тюлкингхорн, осъзнаваш, че това е самият XIX век. Той е подсъдим и обвит в мъгла от жестокост, подобно на Лондон през ноември.

8. „Старият антикварен магазин“

Сравнително ранна и много подобна на приказка книга. Тя съдържа някои от най-ярките персонажи на Дикенс. Такъв е господин Куилп – яростна, луда автопроекция, която

разказва много повече за Дикенс,

отколкото по-скоро лекомисленият автопортрет в „Копърфийлд“. Сега разбираме, че жестокостта на Куилп към съпругата му е твърде правдив портрет на собственото му поведение като съпруг на собствената му жена. Връзката между малката Нел и нейния дядо, пристрастен към хазарта, и опитът им да избягат от Куилп, ни води на пътешествие извън Лондон.

9. „Мистерията на Едуин Друуд“

В книгата, която не доживява да завърши, Дикенс се завръща към Рочестър от своето детство.

Творбата изглежда много различна от останалите

защото доколкото можем да съдим от коментарите, които е направил на приятелите и семейството си, е възнамерявал да я завърши с монолог на осъден убиец, извършил престъплението си под въздействието на опиум. Съществуват много теории за това кой е убил Едуин Друуд и дали изобщо е бил убит. Понеже авторът умира преди да я завърши обаче, никога няма да разберем.

10. „Повест за два града“

Може би най-драматичният и напрегнат роман на Дикенс, в който се разглежда животът на отделни хора както французи, така и англичани, въвлечени във Френската революция през 80-те години на XIX век.

Това е една от двете исторически творби  на Дикенс.

Другата е „Барнаби Ръдж“.  Дикенс живо и внимателно изобразява егоистичната жестокост на управляващата класа, но повече го интересува как отделните хора реагират на това, което виждат да се случва. Той обръща внимание и на условията в Лондон по същото време и на това как те имитират по свой начин егоизма и безсърдечието на Париж.