Забранената литература е дълга и порочна практика в историята, която продължава и днес. В съвремието все по-често се случва класически литературни произведения да изчезват от рафтовете на книжарниците и библиотеките.
Цензурата над писменото слово все още не е заличена напълно.
Последната статия, която четох по този въпрос и която ме провокира да развия това в тема, беше в началото на тази седмица. Тя гласеше, че във Великобритания, след читателски сигнали, ще бъдат премахнати книги от библиотеките поради расистко съдържание.
Легендата за Сибилските книги
Легендата за Сибилинските книги разказва, че в един древен град жена предложила на жителите му да продаде на висока цена 12 книги, съдържащи цялото знание и мъдрост на света. Те отказали, сметнали искането ѝ за нелепо, затова тя изгорила половината от книгите на място, а след това предложила да продаде останалите шест на двойно по-висока цена.
Тя подпалила три, предложила останалите, но отново удвоила цената.
Накрая, когато останала само една книга, гражданите платили необикновената цена, която жената поискала сега, и тя ги оставила сами, за да се справят, както могат, с една дванадесета от цялото знание и мъдрост на света. Тази история разказва журналистът от BBC Джон Селф, за да докаже тезата си, че
книгите са неизмеримо богатство.
Книгите носят знание, а знанието е сила. Това ги прави заплаха за властите – както правителства, така и лидери, които искат да имат монопол върху знанието и да контролират мисълта на гражданите. В такива случаи
известният роман на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“ вече не е утопия, а реалност.
Но възможно ли е книгите просто да изчезнат?
В световната история съществуват много случаи, в които литературни произведения са били забранявани, горени, пренаписвани. Тук ще ви покажем част от забранените книги и отношението към проблемната литература в различните държави.
Библията
Преди векове, по-голямата част от населението не е можела да чете и книгите не са били лесно достъпни, което прави ограничението на знанието по-лесно.
Католическата църква дълго време не е насърчавала хората да притежават собствени копия на Библията
и е одобрявала само латински превод, който малцина обикновени хора можели да прочетат. Привидно това е с цел да предпази миряните от погрешно тълкуване на Божието слово, но също това е било гаранция, че те няма да могат да оспорват авторитета на църковните водачи.
„Корумпиране на съзнанието“
Правителството на Китай продължава да издава укази за забрана на книгите в училищата, които „не съответстват на основните социалистически ценности на страната; които имат
девиантни възгледи за света, живота и ценностите“-
класически и клиширани думи, които могат да бъдат приложени към всяка книга, която властите не одобряват по каквато и да е причина.
В Русия подходът към забраната на книгите е забележително публично явление, като се има предвид броят на великите писатели, които страната е превърнала в дисиденти. По време на съветската власт правителството се опитвало да
упражнява контрол върху читателските навици на своите граждани,
както и върху останалите аспекти от техния живот. През 1958 г. авторът Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература за романа си „Доктор Живаго“. Произведението е публикувано първо в Италия предишната година по-рано. Отличието му разгневява съветските власти, като медиите го наричат
„художествено оскъдно, злонамерено“.
Той е принуден да се откаже от наградата. Правителството порицава книгата, защото не възхвалявала руската революция и съдържала религиозни нотки и послания за стойността на индивида.
Забраната на книгите в Съветския съюз довежда до развитието на самопубликуване, на което дължим съществуването на велики произведения. Владимир Буковски казва
„Сам го пиша, сам го редактирам, сам го цензурирам, сам го издавам, сам го разпространявам и сам го пращам в затвора“.
Във Великобритания забраната на литература често е била инструмент срещу предполагаемата сексуална непристойност. Обикновено това е опит да се използва грубата сила на закона, за да се спре социалната промяна, но тази тактика винаги се е проваляла, пишат от BBC. Репутацията на много писатели се е подобрила, след като са се сблъскали с британските закони за непристойно поведение. Авторът на „Одисей“ Джеймс Джойс е бил проницателен, когато е казал, че
„независимо от полицията, бих искал да вложа всичко в романа си“
Противоречив автор е и Дейвид Хърбърт Лорънс. Творчеството му често съдържа сексуални действия, към които Лорънс се отнася с духовно благоговение. Неговата литература от години е обект на кампания на британския директор на прокуратурата. Книгата на Лорънс „Дъга“ е изгорена, а стихотворенията му са конфискувани.
През 1960 г. издателство „Пенгуин“ публикува „Любовникът на лейди Чатърли“ и предизвиква съдебно разследване. Десетки писатели и учени са повикани да потвърдят литературните качества на книгата.
„Така ли момичетата, работещи във фабриката, ще прочетат тази книга?“
Финалът на делото е в полза на „Пингвин“. Преди три години и шест десетилетия след като се опитва да забрани книгата, британското правителство предотвратява продажбата в чужбина, за да може „да се намери купувач, който да запази тази важна част от историята на световната литература в границите на Обединеното кралство.
От 1982г. в САЩ се провежда Седмицата на забранените книги, която е в отговор на внезапно нарасналия брой посегателства срещу книгите в библиотеките, книжарниците и училищата. Представлява ежегодното събитие, което подчертава
стойността на свободния и отворен достъп до информация
и обединява любителите на качествената литература – библиотекари, преподаватели, автори, издатели, търговци и всякакви читатели – всички в подкрепа на свободата свободно да търсят и изразяват идеи. Тази една седмица има за цел да ограничи забраната на книги,
да привлече внимание на национално ниво и да покаже вредите от съвременната цензура.
Следващата Седмица на забранените книги ще се проведе от 22 до 28 септември 2024 г. Темата на тазгодишното събитие ще бъде обявена скоро.
