„Необикновена сутрин в дом „Щастие“. Какво звучи в главите на неговите питомци?“. Така започва повестта на Михаил Вешим „Заведи ме вкъщи“- една съвременна приказка, която не се страхува да покаже реалността в нейната сурова и незахаросана форма. Текстът доби популярност покрай едноименния филм на режисьора Мартин Геновски с участието на Асен Блатечки, който тръгна в кината от 22 ноември.

Тя разказва за деца, лишени от родителски грижи, живеещи в дом, чието име, – „Щастие“, контрастира със сивотата на квартала, в който се намира. Виждаме грозни панелки и надупчени улици – в  „Захарна фабрика“ изглежда  нищо не е захарно, освен името.

Сюжетът ни отвежда в свят, където децата чакат не Дядо Коледа, а поредната визита на Бати Злати — най-популярната личност в страната. Той идва с лимузината си, раздава подаръци и осъществява мечтите на децата. За тях той е „бог от екрана“

Желанието им да застанат на неговото „златно“ диванче от предаването Golden Show е по-силно дори от вярата в Коледа.

„Децата, които израстват без родители, разбират някои истини по-рано от връстниците си. Те са наясно, че подаръци по празниците им носят не Дядо Коледа, а спонсорите“, пише Вешим. Празникът в дома е зависим от кампании и жестове на известни личности. Лицемерието е подчертано в поведението на високопочитаемия гост. Той разговаря с децата, но винаги напрегнато следи камерата с поглед. Всичко – дори благотворителността, трябва да бъде заснето, обявено и представено на публиката.

Главният герой, малкият Християн (Ян), мечтае да стане „ВИП“, защото знае, че за да бъдеш забелязан, трябва да си „някакъв“ — артист, певец или пък водещ. Тази идея е част от играта на известността, която Бати Злати подхранва. Всяка година той избира дете, което „завежда вкъщи“ — кампания с очевиден PR елемент. Ян няма родители, които да го посъветват за бъдещето. Държавата се грижи за оцеляването му, но не и за мечтите му.

Единственият покровител в този момент е популярното лице, което макар и измамно, винаги е било пред него.

Контрастът между живота на Ян и този на Бати Злати е болезнено очевиден. Лъскави коли, луксозни домове, нарушаване на правилата — всичко това е част от имиджа на този така изкушаващ шоубизнес.

„За нас, известните, правилникът не важи“, казва наперено водещият, когато го спира полицай. Ян, който е свикнал да спазва правилата, не разбира защо идолът му живее по други норми, но все още е запленен от неговата енергия. Повестта на Вешим повдига важен въпрос. Какво е благотворителността, когато е свързана със спонсорство и медийни кампании? Дали не е просто спектакъл за зрителите?

За да предоставиш истинска помощ, не се нуждаеш от камери и овации. Тя е тиха, но значима.

Изборът на идоли също не е случаен. Ян и неговите приятели мечтаят да бъдат като Бати Злати, но дали известността е равна на ценност? Вешим ни подканва да се запитаме правилно ли избираме своите герои и какви послания изпращаме на децата? Истинската благотворителност не е в показността, а в човечността. Може би най-големият подарък за едно дете не е скъпата играчка, а усещането някой, воден от любов, а не от поредната телевизионна кампания, да го заведе вкъщи.